Възелът в Сирия се завързва по-силно

На фона на конфликта между Палестина и Израел, темата за Сирия за малко отиде на заден план. Целият район се раздвижи и напрежението се увеличи. Египет на практика преоткрива себе си като арабски лидер, но в нов облик, проислямистки. Това силно повлиява върху отношенията му с Израел и върху отношенията между палестинците и Израел.
Но в Сирия в това време коренно се промени обстановката. Там

опозицията се преструктурира

След двайсет месеца Арабска пролет очевидно се видя, че формулата, която до този момент беше заложена, не върви – един сирийски национален съвет, достатъчно ограничен и стеснен, който много силно се доминираше от „Мюсюлманските братя”. Нещо, което работеше като формула преди това в Либия. Но там това се случи само след външна интервенция, след две резолюции на ООН. В Либия и вътрешната ситуация беше различна, както и международното отношение и начин за деблокиране на проблемната ситуация. Така че в Сирия трябва да се търси нова формула и нови инструменти за решаване на вътрешнополитическия конфликт.
Малко преди избора на американския президент Барак Обама за втори мандат, американската администрация започна да преоценява някои свои становища по отношение на спечелилите в страните на Арабската пролет политически партии, които са от средите на „Мюсюлмански братя”. Особено силен тласък за тази позиция беше убийството на американския посланик в Бенгази. Тогава за пръв път, буквално преди срещата в Доха, когато беше създадена новата опозиционна формула, държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън заяви, че е крайно време да бъдат отстранени екстремистите от опозицията в Сирия. Нещо, което не бяхме чували до този момент.
Т.е. САЩ направиха едно сближаване с позицията на Израел в това отношение. От самото начало Тел Авив твърдеше, че тези, които искат да вземат властта в Сирия, не са демократи и че са ислямисти. Докато САЩ ги приемаше като умерени ислямисти, които имат масите зад гърба си и които ще институционализират политическия ислям, но с демократични средства по примера на Египет, Тунис и Либия. Но очевидно след случая в Бенгази нещата във Вашингтон бяха преоценени. Явно върви такъв процес и във втория мандат на Барак Обама ще станем свидетели на някакъв вид втвърдяване на позицията на САЩ по отношение на онези, на които ще се делегира властта. Бившият вече национален съвет беше доминиран от „Мюсюлманските братя”, а светските,

либералните сили дотук бяха по-скоро декор

Не е тайна, че „Мюсюлмански братя” създадоха свои въоръжени, военни групи. Най-обезпокоителното е, че според неофициална статистика, около десет процента от бойците на сирийската свободна армия са ислямисти, свързани по различен начин с „Ал Кайда”. Най-често споменаваната групировка е фронт „Нустра”, което е местният вариант на „Ал Кайда”. Това са и реално най- военно способните, най- подготвените бойци на опозиционната армия.
Напоследък се усети търкане между Саудитска Арабия и Катар. По-близо до сирийското военно формирование бяха именно властите в Саудитска Арабия. Докато Катар са по-близо до политическата форма на опозиция – националния съвет. Неслучайно „преформулирането” на сирийската опозиция се случи на петдневна среща на сирийските опозиционни сили преди две седмици в Доха, в Катар, не в Саудитска Арабия. Там се потърси новата формула на национална коалиция на сирийските опозиционни и революционни сили. Това разширява ветрилото на тези сили с привличане на допълнителни компоненти на сирийската опозиция, най-вече от малцинствата. Християните си остават, ако не поддръжници на режима на Башар Асад, поне неутрални. У тях има голям страх от действията на „Мюсюлмански братя”. Друзите в Сирия остават неутрални. Част от групата на алаулитите, към която принадлежи и самият Асад, са против неговия режим, но те също се страхуват от същата групировка.
Миналата година Хилари Клинтън спомена, че сирийският национален съвет, опозицията трябва да се отвори и към жените, и към младежите, и към малцинствата. На практика това не се случва. Преди срещата в Доха от опозицията направиха една козметична промяна, като избраха Жорж Саба, християнин, за председател на сирийския национален съвет. Но този съвет се опита да монополизира идеята за опозиция.
Дори от страна на някои от лидерите на „Мюсюлмански братя” се чу, че трябва да има вмешателство от страна на Запада във вътрешните работи на сирийската опозиция, което звучи пародийно. След като тя преди това е спонсорирана, формирана и подкрепяна именно оттам. Част от лидерите й и буквално живеят на Запад. В момента председател на „Мюсюлмански братя” е Ахмед Хосни Хатиб, който е бивш имам и проповедник в униатската джамия, символът на Сирия. От една страна той олицетворява духовното. Но самият той не е част от мюсюлманското братство и е известен с умерените си позиции. Второ, той е един от внуците на първия сирийски президент след освобождението на Сирия от френско владичество. Т.е. идеята е сирийците да се насочат като модел към онази Сирия, родила се непосредствено след националното й освобождение - с многопартийност и някаква форма на демокрация. Той е председател на националната коалиция, а националният съвет е част от опозицията.
Франция, като бивш метропол, се опитва да играе много динамична роля в Сирия. Тя се опитва „да сложи” свои хора сред лидерите на опозицията, да бъде основен двигател, спонсор и протектор на опозицията, запазвайки си своя територия в бъдещото управление на Сирия. От другата страна е турската конкуренция. До последния момент Анкара не беше много съгласна на тази нова формула на сирийската опозиция. Защото огромната част от лидерите на националния съвет бяха вече преди това на среща в Истанбул. Получи се повторение на либийския казус, когато НАТО не можеше да се договори заради френско- турското противоречие кой да води атаката срещу Кадафи, т.е. кой да бъде силният, лидерът. По отношение на Сирия се получава същото противопоставяне. И неслучайно, когато Турция получи съответните гаранции, призна опозицията под формулата на единствен законен, легитимен представител на сирийския народ.

Единствено Франция и Турция признаха сирийската опозиция


по този начин, като заявка за монопол върху бъдещото сирийско управление.
САЩ приветстваха новата формула на опозиция, обещаха подкрепа, заявиха положителен поглед към процесите на развитие на опозицията, но не повториха стъпката на Франция и Турция. В Париж опозицията ще има и свой дипломатически представител. А САЩ ще наблюдават развитието на опозицията, защото в конгломерата, който тя днес представлява, има и по-ислямистки настроени кръгове от фронта „Нустра”, които не са по вкуса на САЩ. На много места това са основните бойци на сирийската свободна армия срещу правителствените войски. Т.нар. свободна армия днес е все още всъщност конгломерат от милиции. Дори където има общи части, ислямистите се бият отделно, имат свои командири. Това подсказва и каква ще е заявката за бъдещето управление от тяхна страна.
Русия продължава твърдо да настоява двете страни в сирийския конфликт да седнат на масата за преговори, съгласно постигнатото съгласие през м.г. в Женева в рамките на ООН. Това днес реално е невъзможно. В същото време Китай изрази много мъглява позиция с призив за прекратяване на огъня. И с план от пет точки, в който не се казва нито дума за бъдещето на Башар Асад. Който от своя страна твърдо заяви, че ще живее и ще умре в Сирия. За него няма отстъпление и алтернатива. Всяка форма на подаване на оставка е равносилно на подписване на собствената смъртна присъда.
Новото в ситуацията около Сирия е в това, че Саудитска Арабия дава леко заден ход в подкрепата на опозицията, след като „Мюсюлмански братя” поставиха ултиматум на йорданския крал или да стане конституционен монарх, или ще бъде свален. Това е на практика чукане на вратата и на Саудитска Арабия. Защото според много наблюдатели, след Йордания идва ред на страните от Персийския залив. Затова

абсолютните монархии от региона започнаха „да се поослушват”


Може би са прави анализаторите, които твърдят, че ако има парализа в действията на сирийската опозиция в момента, тя е резултат от дисхармонията между Саудитска Арабия, която започва да се страхува за собствената си стабилност, и Катар, който изключително силно спонсорира опозицията в Сирия. Арабската пролет е наричана и пролетта на „Мюсюлманските братя”. Т.е. на втори план това е конкуренцията между двете богати държави, между „Мюсюлманските братя” и салафитите.
Как ще се развият процесите в Дамаск? Възелът в Сирия е много заплетен и на този етап статуквото се запазва. Въпреки предположенията, че с преизбирането си Барак Обама ще побърза да се договори за Сирия с Русия. Още през лятото се предполагаше, че предложението му към Москва ще е да се изпратят Сини каски, които да осъществят мироопазваща функция. Т.е. ще се търси йеменски вариант- да си остане режимът, а смяната да засегне само „главата” - Башар Асад. Това се приема като отстъпление от позицията на Вашингтон за тотална подмяна на системата. За което настоява и преходният съвет на опозицията. Това на този етап явно е невъзможно, а самата сирийската армия на режима се стабилизира по ирански образец. През юли- август Дамаск създаде нова елитна част по модела на иранските паздарани - Корпусът на ислямските гвардейци от 60 000 добре обучени, добре въоръжени и изключително лоялни към режима алаулити. Докато се счита, че сирийската бунтовническа армия е от максимум 30 000 човека. И второ, Сирия много умело се опитва да въвлече Израел във вътрешно сирийските проблеми, което ще вдигне цената на управлението на Асад в региона на принципа: всички срещу Израел. Това отклонява вниманието от вътрешните проблеми на Сирия. Вътрешните играчи в страната са функция от външните, но външните се съобразяват с баланса на силите вътре. А след убийството на американския посланик в Бенгази, опозицията в Сирия, свързана с ислямистите, е дискредитирана пред Запада и конкретно в очите на САЩ. Т.е. в Сирия възелът не е развързан, а по-силно се завързва.
http://www.komentator.bg/index.php

Станете почитател на Класа