Когато попитах таксиметров шофьор в Самарканд къде да видя реалния живот, а не туристическа снимка, той спомена циганския квартал в стария град, пише в социалните мрежи българин, който развива бизнес със средноазиатската страна. Но веднага каза, че не си струва да ходя там, каза, че е опасно и там няма как да ми се случи нищо добро.
Е, аз все пак реших да посетя въпросното място. По пътя периодично питах местните хора дали вървя в правилната посока, те потвърждаваха, но се опитваха да ме разубедят. Всички говориха за опасността и дори разказаха няколко ужасни истории за убийствата, които се случили там през 90-те. Аз обаче не се впечатлих, може би защото идвам от България, и затова продължих към старите улици на „опасния“ квартал.
По принцип е трудно да се открият различия от други квартали в узбекските градове, нищо не издава, че става въпрос за циганска махала. Е, ако само желанието да се обличат по-колоритно, въпреки че обикновените узбеки също обичат това. Младите дами обожават да ходят в кожи.
Такива квартали в Узбекистан се наричат махали, в тях живеят няколкостотин души и всички се познават. Разбира се, веднага обръщат внимание на пришълец с камера, но никой не иска пари и дори не предлага да ти гледа. Честно казано не е престъпно място. Виждал съм къде по-страшно!
Интересното е, че циганският район граничи с еврейския квартал. Е, само граничи, ако не сте местни, тогава няма да намерите тези граници.
Единствено звездите на Давид по стените на местната синагога издават еврейския квартал. Синагогата е активна, но ако по-рано е имало доста голяма еврейска диаспора в Самарканд, сега тук всъщност има само няколко семейства. Повечето евреи са напуснали Узбекистан и са заминали за Америка и Израел.
Но обратно към циганския квартал. Този човек с количка, единственият, който се опита да поиска пари, не ме остави на мира десет минути.
Ето как изглежда местната улица, бедна и тъжна, но зад оградите има дворове и къщи (понякога шикарни в цигански стил).
Децата предимно прекарват времето си на улицата, най-готината игра е да риташ топката в стените.
Като цяло, повече ме плашеха! Узбекските цигани изобщо не са страшни и не са опасни.
