Това е град, в който дори да си роден, едва ли можеш да свикнеш с него. Можете да дойдете тук като турист, дори да поживеете малко. Месец, добре, може би два. 

След това от скука и мръсотия бавно ще започнете да полудявате. Познавам чужденци, които живеят и работят там повече от 10 години, пише наш бизнесмен, който е бил многократно в столицата на Непал. 

Всяка година, щом приключи туристическият сезон, те бягат от Непал за Шри Ланка. Е, не е възможно да живеете в такъв мравуняк през цялата година, където прахът и пепелта висят във въздуха 24 часа в денонощието и 365 дни в годината.

След като обиколихме около Манаслу, се върнахме в Катманду. Намерих най-високия хотел в района и решихме на следващата сутрин да посрещнем зората на покрива на хотела. Около пет и половина сутринта слънцето изгрява отзад планините. Небето все още е малко ясно, но скоро червен облак прах покрива столицата на Непал.

Някъде към шест сутринта мъглата напълно закрива синьото небе от нас. Градът изобщо не спи, просто има по-малко коли през нощта, но със сутринта, тътенът от колите и човешките викове продължава, докато не започне нощта.

На покривите всяка сутрин непалците посрещат зората, палят огньове, да, да, горят огньове и се молят. Гледал съм това много пъти.

Катманду с ясно небе и гледки към снежните върхове в далечината е нещо, което е почти невъзможно да се види. През последните години градът е нараснал, а броят на колите е значително увеличен.

Вижте - мравуняк!