В Русия има много места, до които не е лесно да се стигне заради лошите пътища. Но през зимата е по-лесно да го направите по зимните пътища. Така и отидохме в Лешукония - земя на чудеса и беззакония. Тук, сред архангелската тайга, има регион, който е много отличителен и не толкова развален от цивилизацията, пише руски блогър в мрежата.

Пресичаме леда през Мезен и първо спираме в столицата Лешуконя, село Лешуконское, а след това ще минем през селата. Човек би искал да каже град Лешуконск, звучи гордо.

В самото село няма специални забележителности. Много къщи са възстановени, има и каменни двуетажни сгради. От атракциите може би само параклисът и музеят, защото основната атракция тук е северната природа и хората.

През зимата от природата се вижда само малко. Зимите станаха доста топли в наши дни и такива наистина мразовити пейзажи се срещат рядко. До много села може да се стигне само с лодка. Няма пътища или те са с много лошо качество. Освен ако не се качите  на трактор. През есента и пролетта повечето села са отрязани от континента, затова живеят, разчитайки само на себе си.

И сега, когато трябва да има най-добрите зимни пътища, ние караме през локви и снежна каша с коловози. Със затоплянето пътищата ще станат кални, така че изобщо няма да може да се минава. Не успяхме да преминем зимния път до Лешуконие и поехме в обход. Срещнахме местни жители, които също искаха да отидат там, но се отказаха. Все пак понякога е по-добре да го играете на сигурно. В тайгата няма да има кой да помогне, сами сте със себе си.

Селата в Лешукония са стари, почти няма нови строителни материали. Времето на оградите, направени от профилирани листове и пластмасови прозорци, все още не е достигнало тук. Тук живеят по старомодния начин в пустошта, лова, риболова, собствената си икономика. Както във филма "Щастливи хора".

Много къщи са като архитектурни паметници. Уви, те често се събарят за дърва за огрев. 

Независимо от това, на някои дървени сгради можете да намерите свежи плочи, че мелница, плевня или някоя къща е архитектурен паметник и е защитена от държавата. Изненадващо е да видиш подобно нещо в такава дивотия. 

Тук туристи не идват. Няма пътища, няма инфраструктура, а през лятото има толкова комари, че те изяждат жив и няма средства, които да помогнат.

Защо Лешукония е наречена земята на чудесата и беззаконието? Просто е: природата е прекрасна, старите времена са останали, сякаш нищо не се е променило за 200 години. И къде е беззаконието? Как ще се приложи законът, ако дори не стигнете до много места? Най-отдалеченото място. Те живеят както искат, никой не се притеснява, властите не могат да стигнат до тук. Така че и законите не работят.