Нищо не може да се сравни с екзотиката на Китай. Дори 700 години след неговото „откриване“ и след десетилетия на небивал икономически растеж, огромната азиатска страна не е изгубила своята мистика.

Китай предлага безброй възможности за изследване и откриване както в мегаградовете като Пекин и Шанхай, така и в непознатите селски райони. В един такъв в дебрите на Южен Китай съществува село, в което живеят истински съвременни Рапунцели.

На два часа път с кола на юг от град Гуейлин се намира чудноватото село Хуанло Яо, разположено на бреговете на река Цзинша. Сгушено сред прекрасните оризови тераси Лонджи, това отдалечено планински кътче е било почти недостъпно до 2002 г., когато китайското правителство решава да въведе програма за „туристическа реформа“, информира outlookindia.com.

Хуанло Яо е дом на червените яо – коренно население, произхождащо от династията Цин (221-206 г. пр. Хр.). Всъщност думата „червени“ е добавена към названието им заради традиционните ръчно тъкани червени връхни дрехи и ризи, които жените носят по време на празници.

С население от едва 600 души, разделени в 78 семейства, Хуанло Яо предлага живописни гледки към заобикалящата го гъста зеленина. Най-известното нещо там, обаче, са дългите катраненочерни коси на жените, които са с необикновена дължина.

За жените в селото тяхната коса е най-ценното притежание. Селото е записано в „Книгата на рекордите Гинес“ като селото с най-дългите коси. Тук е нормално момичетата да имат копринена черна коса, която стига до метър и половина дължина (и тегло около килограм).

Само няколко жени имат коса, дълга повече от 1,8 м. Най-дългата коса в селото е регистрирана през 2004 г. – 2,1 м.

Жените яо с гордост предават традицията за пускане на дълги коси от поколение на поколение. Тайната на тяхната гарваново черна и плътна коса е един прост режим за красота, който следват от години.

Всеки ден те мият косата си в реката, но на третия или четвъртия ден използват специална смес, с която я изплакват. Тази смес се прави от ферментирала оризова вода, сварена с обелки от помело и масло от семена на чаено дърво. Първо жените изплакват гривата си с този специален шампоан, а след това използват дървен гребен, за да го разнесат от корените до върха. Твърди се, че този ежедневен ритуал е причината за тяхната наситено черна коса без нито един сив косъм.

За жените в това село дългата коса е символ на дълголетие, затова колкото по-дълга е косата, толкова по-дълго се смята, че ще живеят. При един особен ритуал те подстригват косата си само веднъж – когато навършат 18 години.

Подстригването тук е ритуал за съзряване, който показва, че момичето вече е пораснало и готово да се омъжи. Подстриганата коса не се изхвърля. Тя са пази и се поставя отново в плитката на жената, когато тя стане майка. Тази вплетена коса служи да се отличават омъжените от неомъжените жени.

Косата играе важна роля и за показване на социалния статус на жената. Неомъжените яо се отличават с носене на черен тюрбан, тъй като на жените без съпруг не им е позволено да си показват косата на публично място.

До 80-те години на 20-и век е съществувала странна традиция, според която никой мъж не можел да види косата на жена до сватбения ѝ ден, когато съпругът ѝ разкрива красивите плитки. Ако някой мъж наруши това правило, той трябва да остане да живее три години с родителите на девойката като техен зет. За щастие тази порядка е изоставена.

Ако видите жена, чиято коса просто е увита около главата ѝ, това означава, че е омъжена, но няма деца. А ако видите жена с опашка на главата си, това означава, че е омъжена и с деца.

Сега Хуанло Яо е популятна туристическа дестинация. Селото дори има свой театър за туристи, където жените от червените яо със своите традиционни червеникостюми изпълняват фолклорни танци и песни и разказват за историята на своята общност.

Не се изненадвайте, ако ви поканят да посетите дома им или ви предложат чаша чай, тъй като са изключително гостоприемни и сърдечни.