Канада е една от най-желаните страни по света, в които хората искат да се заселят. Дори много граждани на САЩ го правят, защото смятат северната си съседка за по-безопасна и приятна във всяко едно отношение с включено безплатно здравеопазване.

Разбира се, не всички мислят така, но статистиката е красноречива. През 2021 г. 12 667 американци са поискали да станат канадци. Те са по-малко от желаещите от Пакистан, но повече от тези от Сирия.

Всяка година няколко хиляди души се местят от Русия в Канада – с около 6-7 пъти по-малко от тези от САЩ. Броят на руснаците в Канада е близо 100 хил., като повечето от тях са избрали да се заселят в провинция Онтарио.

И американците и руснаците невинаги са доволни от избора си. Руски блогър с псевдоним "Канадский Колонист", живеещ от 5 години в Канада, разкрива кои са нещата, с които така и не успял да свикне в новата си родина.

Храната

„Съвсем наскоро беше Нова година и изпитах остър копнеж за обичайната храна. Тук всичко е различно: херингата изобщо не е същата, краставиците са мариновани по странен начин, кремовете в еклерите и сладкишите не са много добри. Познатите на стомаха ми продукти се продват тук в специализирани европейски хранителни магазини и са доста скъпи.

Да не говорим, че делят храната на обикновена и органична, за която също се плаща допълнително. Ако погледнете състава на обикновените продукти, ще ви стане лошо.

Няоколо е царството на бързото хранене и полуфабрикатите, които канадците и американцитемного обичат. Освен това в източната част на страната си измислят собствена френско-американска бърза храна. Даже пуканките в Квебек се продават не в киносалоните, а на улицата, като семките.

Играят си с числата както си искат

Цените в магазините се изписват без данъците и на касата ще платите повече – познат трик. Заплатите, обаче, се обявяват навсякъде с данъците, а реално получавате по-малко.

В Канада отдавна преминаха към метричната система, но тъй като САЩ, които ползват имперската система, са съвсем наблизо, релно ползват и двата варианта.

И то по начин, който им е изгоден. Размерите на апартамент при отдаване под наем или продажба се показват в квадратни фута, така че да изглеждат по-големи. Теглото на продуктите в супермаркета е в паундове – за да покажат какво голямо количество получавате срещу парите си.

Един имигрант от Стария свят, който не е свикнал да пресмята числа, не може да свикне с това. Както знаете, една миля е 1,6 км, така че когато си купите кола, нейният пробег също ще е в мили. Стига се до там, че в отговор на въпроса „колко далеч е най-близката бензиностанция“, вместо да ви отговороят: „5 километра“, ще ви кажат: „Около 10 минути“.

Странни съседи

Много емигранти пристигат сами. Родителите, които изпращат студенти в Канада, обикновено имат пари. Някои хора се местят със семействата си. Всичко това води до факта, че хората не искат да се променят, да се асмилират.

Освен това те носят със себе си не много добри навици. Нещата се усложняват от масовата легализация, кяото никой не знае как да спре. На оплакванията от миризми и звуци компанията, управляваща къщи под наем само вдига рамене: „Сложили сме табели навсякъде, но никой не слуша, е трудно да се докаже в точния момент.“

Освен това културата на приемането на „различните“ хора, наречена толерантност, сякаш подсъзнателно те кара да се примириш с привичките им. Така хората търпят, а на прииждащите им харесва. „Какво ще ми направят?“, мисли си типичен обитател на апартамент под наем, студент или временен работник. „Аз съм тук вероятно не за дълго“.

Това не е лесно и за обикновените хора в Торонто. Вижте само в какво състояние инвеститорите продават апартамента, след като са го напуснали наемателите.

И собственикът няма да се постарае много. В най-добрия случай ще покрие дупките в стените, ще мине няколко пъти с четка за боя и готово. А това че хладилникът е разбит или водопроводът е в странно състояние, не вълнува никого. Пазарът е такъв, че апартаментът ще бъде взет без оглед от купувача."