Иран и световните сили са удължили преговорите за приключване на десетилетната криза с иранската ядрена програма. Все още обаче съществуват пречки пред споразумението от натрупаното с годините недоверие.
Защо има криза? Световните сили подозират Иран не е честен за ядрената си програма и търси възможност за изграждане на атомна бомба. Иран твърди, че има право на ядрена енергия - и подчертава, че ядрената му програма е само за мирни цели. Дипломатите търсят договореност, която ще позволи на Иран да има ядрена енергия, но ще намали вероятността да придобие ядрени оръжия.
Колко близо са те до споразумение? Иран и така наречените P5 + 1: САЩ, Великобритания, Франция, Китай и Русия плюс Германия – договориха временно споразумение през ноември 2013 г., според което Ислямската република ограничава чувствителните ядрени дейности в замяна на освобождаване от санкциите, осакатили икономиката. Определен бе краен срок юли 2014, за да се намери "цялостно решение", но преговорите впоследствие бяха удължени с четири месеца, за да се даде на преговарящите повече време.
Въпреки че е постигнат "значителен напредък", двете страни се споразумяха през ноември, че са необходими още седем месеца. Западни дипломати са убедени в постигането на политическо споразумение до 1 март 2015 г., с приключване на важните технически подробности до 1 юли.
Ядрената програма на Иран стана публична през 2002 г., когато опозиционна организация разкри тайната дейност, включително строителство на инсталация за обогатяване на уран и реактор с тежка вода. Обогатен уран може да се използва за направата на ядрено гориво, но също и за ядрени оръжия, а отработеното гориво от реактора с тежка вода съдържа плутоний, подходящ за бомба.
Иран впоследствие се съгласи на инспекции от световната ядрена централа, Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Но МААЕ не бе в състояние да потвърди, че Иран не се опитва да разработи ядрени оръжия. Преговорите не успяха да постигнат напредък и през 2005 г. в Съвета за сигурност на ООН МААЕ обвини Иран в неизпълнение на Договора за неразпространение на ядреното оръжие.
Оттогава Съветът за сигурност прие шест резолюции, изискващи Иран да спре обогатяването на уран, а с някои наложи и санкции. През 2012 г. САЩ и ЕС наложиха допълнителни санкции върху иранския износ на петрол и банки.