В каква Европа искате да живеете? Това Ви попитахме по повод Деня на Европа. В профила ни във „Фейсбук" се разгоря истинска дискусия, мнозина ни писаха и по електронната поща.

Ето част от най-интересните отговори и коментари* - цитираме включително и крайни изказвания, които си остават лична позиция на авторите. Изказаните мнения най-общо могат да се групират в три „пакета": искрена подкрепа за идеята на ЕС, огорчение от неравноправието вътре в Евросъюза и изолационистки възгледи за Европа зад висок дувар.

Мирна Европа

Ани Георгиева обобщава мнението на десетки други участници в дискусията: „Преди всичко искам Европа на мира. Никога да няма военни конфликти и жертви. Европейските държави да не нападат и други по света, защото това ще се върне обратно към тях самите. Искам Европа да си възстанови икономиката и да няма безработица."

Коко Дюлгерски: „На 99% съм съгласен и активно подкрепям. Без мир няма цивилизация. Войните водят до варварство и предотвратяването им в Европа е основната цел на съюза. Дори и да има негативи, те са нищожни в сравнение с последиците от войните."

А Светлана Проданова в същата връзка припомня „Химна на Европа": „Искам да живея в Европа, описана в посланието на Шилер в "Ода на радостта: "Хората ще бъдат братя."

Милан Маринов също поставя акцент върху равноправието. Той иска да живее „В Европа на равнопоставеността, където няма ограничителни срокове и специални условия за една или друга част от народите. Европа на справедливостта и законността. Европа на европейските ценности, споделяни от всички. Европа с по-силни европейски структури и по-силно европейско законодателство, нещо по-близко до това, което са САЩ, отколкото до децентрализирания и размит ЕС сега."

А Красимир Табаков добавя: „Искам Европа с по-малко държава, с повече капитализъм и с повече свобода за отделния човек. Европа без социализъм, който я дърпа назад в момента."

"Искам да съм горда българка"
В няколко постинга Мариана Бранкина развива своята идея за Европа: „Искам да живея в една Европа, в която България, осъзнала собствения си национален интерес като суверенна и независима държава, ползва пълноценно всички предимства от европейското си членство и гради демократично общество. Аз живея в държава, която никога не се е кланяла на "велики" сили, били те на изток или на запад, държава, в която хората винаги се усмихват и не се обиждат само, защото някой или нещо не им харесва, държава, в която всяко поколение е уважавано заради приноса си към всеобщото благоденствие. В тази държава населението гласува най-малко по пет пъти на годината за всяка изразходена стотинка, бюлетините се получават по пощата и, попълнени, се изпращат пак обратно по пощата: Няма изборни списъци, няма проверка на лични карти и прочие. Въпреки това на никой и през ум не му е минавало да купува и продава гласове. Министрите на тази държава отиват на работа с обществения транспорт или с личния си велосипед и живеят в обикновени блокове. В тази държава, макар и чужденка по рождение, не се чувствам "чужда", защото чувствам, че трудът ми се цени, че съм нужна. Ето защо се гордея когато някъде по света ме питат къде живея. Отговарям с гордост, като не пропускам да кажа и къде съм родена. Много ми се иска да доживея деня, когато по света ще гледат на мен с еднакво доверие и почит както като гражданка на моята втора родина, така и на България."

Без фили и фоби

Тихомир Николов има по-различен възглед за идеалната Европа: „В свободна Европа - свободна от предразсъдъци, свободна от вина, свободна от окупационни сили,свободна от американската демокрация и атлантическите ценности. Мечтая за една свободна и мирна Европа, отърсила се от робството на американския капитал и американските мечти. Искам да живея в Европа, изградена върху основите на взаимно зачитане на интересите и ценностите на всички европейски суверенни държави. Искам да живея в Европа, която час по-скоро ще разруши безперспективния, унищожителен за самата нея ЕС. Искам мирна Европа, в която няма да има човешки същества, които да изпитват удоволствие от болката на други хора. Искам Европа без взривени трамваи, разкъсани на парчета деца, осакатени хора, осакатени съдби. Една Европа без фили и фоби, без комунисти, фашисти и ционисти. Една Европа без разплакани старци, ровещи по боклуците професори, самоубийци, просещи, бездомни, без експлоатация, без робство, без тъга, без злоба, без завист, без подлост и алчност.... без черни американски станции."
Странния заход от патос за Европа към критика срещу САЩ, както и изкуственото противопоставяне на Европа, Русия и САЩ, срещаме и в други отговори. Красимир Събев например пише: „Бих искал да живея в една Европа без грозни американски небостъргачи и азиатски джамии, в Европа с хубави нискоетажни европейски по облик сгради, около които да има засадени дървета, в Европа с повече еднофамилни къщи с градини, в Европа с повече гори и градски паркове и дървета по протежението на улиците ѝ, в Европа с пречиствателни съоръжения, а не човешките изпражнения и заводски отпадъчни води да бъдат изливани направо в реките, езерата и моретата ѝ, в Европа, чиито планини да не бъдат безразборно пробивани и обезобразявани от огромни тунели."

Настървение срещу емигрантите

Велев Велко: „Без американски намеси, интереси, мутреси и бежанци."

Ще цитираме и Димитър Чернев, чийто опит за ирония всъщност само нарушава добрия вкус: „Що за въпрос? Какво може да искат хората в Европа? Ама естествено, че финансови кризи, безработица, нелегални емигранти, колкото може по-надупени на терориста САЩ, ГМО и война - ако може с Русия...такива ми неща! Ае, чакам си наградата!"

И други читатели са настръхнали срещу емигрантите, които поемат към Европа в търсене на по-добър живот. Потребител на име George Milex също не си подбира много думите: „Без мангали, араби и мафиотски политици с образовани и работещи хора."

На този постинг във „Фейсбук" отговаря Коко Дюлгерски: „Този експеримент вече сме го гледали - не една, ами 2 световни войни ни докара. Изконната цел на ЕС е икономическа, политическа стабилност и мир. Без тях ще има или фашизъм или комунизъм, както вече видяхме. А те са лица на една и съща монета."
И още няколко цитата от дискусията във „Фейсбук", които се въртят около същия проблем. Галин Николаев пише: „Обединена Европа! Но Европа на европейци, на цивилизация, на ред и взаимно уважение. Не Европа като разграден двор за всички бежанци от Африка и Азия."

Ели Огорекова: „Тази Европа, в която искам да живея, е само химера... Сега има двуличие, ограбване на по-бедните държавици като България, сега е Европа на санкциите срещу най-силната държава - Русия... На убийства, отвличания и невежество. И глупост... Каква ти Европа..."

Георги Иванов Димитров: „Напиши си, че си фен на СССР, ще ти олекне. Там имаше тел по границите."

Валентина Филипова: „Бих искала да живея в една свободна от ислям Европа, с европейци, които не правят разлика дали си германец или българин, а съдят за теб по твоите лични качества!"

"Завистта ще ви убие!"

Стефан Генчев очевидно не приема дискриминационните призиви в някои от постингите и реагира особено развълнувано: „На вас ви трябват поне още сто години робство. Може би тогава ще станете цивилизовани и разумни хора, които приемат хора с друг цвят на кожата и религия. Жалки сте! Европа е Респект, Европа е уважение, Европа е права и свобода на мислене. Затова няма да се оправи България никога, ще ви убие това зло в душите ви и тази завист. Европа е така много добре без вашите прости мисли. Нека така да си остане. На Европа не ѝ трябват такива хора, злобни като вас, които мислят само за себе си. Европа е сила, за която вие, хора с грозни души, можете само измислици да пишете. Европа е Респект – и вие не заслужавате да сте Европа. Господ да пази Европа от нацисти и терористи, от убийци и измамници. Да живее Европа!"
Златовеска Колева пише: „Европа еднаква за всички. Не едните в мазето, а другите в мезонети, палати и дворци. И най-важното – с еднакви закони."

Огорчен е и Недялко Данаилов: „На мен честно казано за Европа не ми пука, както съм сигурен, че и на нея не ѝ пука за България. Говоря за България, където има глад, мизерия - все лоши работи. И това си е наш проблем."

Невена Стерикова също е критично настроена: „Къде пък се бутат прости българчета в Европа не ми е ясно? По кой показател се счетохте европейци? По култура, по образование, по обща история ли? Искам просто нещата в България да са добре. А иначе тя никога не е била, а няма и да бъде част от Европа. И ако си въобразявате, че географията може да се намеси, погледнете пак много, ама много добре разликата между Латинска Америка и Съединените щати. На един континент, ама не е едно и също, а?"

Накрая два постинга, които нямат нужда от коментар:

Михаил Стефанов: „Вместо Европа, бих написал Планета!"

Ширин Трапова: „Европа, в която последната дyма ще имат децата, е моята Европа. В детските общества истината е винаги наяве. Децата са неподкyпни и винаги посочват с пръст виновника. Никога не се сърдят дълго и търсят начин да се сдобрят. Пишат обща история в лексиконите си и не знаят дyми като война и смърт. Бъркат дyмите вчера и yтре, защото най-важно е животът днес. Децата не се нyждаят от преводач, за да играят с циганче или арменче. Само ако дадем право на глас на децата, тогава няма да има войни, в които да има yбити деца."

*С известни съкращения и правописни/граматически корекции
DW