Дано трезвият разум на британците не им позволи да се подведат по лъжите на продавачите на илюзии. За да не ни се налага никога да изпитваме на собствен гръб последствията от едно наистина разрушително дело!

Бруталното убийство на лейбъристката депутатка Джо Кокс беше кулминационната точка на досегашната кална кампания около т.нар. Брексит. Постоянният поток от послания на омразата, който залива всички привърженици на европейското членство, явно е в състояние да мобилизира някои индивиди с психически отклонения. Подстрекателските лозунги очевидно им внушават, че е оправдано да се убиват онези, срещу които се излива омразата.

Убийството обаче наслагва един допълнителен пласт върху сложната плетеница от аргументи и емоции, които нерядко препречват погледа към същината на въпроса. Дали Великобритания ще остане в ЕС, или ще го напусне - засяга всички ни. Един Брексит би стимулирал национализма и авторитарния стил на управление. Така може да се стигне до най-голямата грешка в нашата най-нова история.

Отровата на популистите

Лидерите на кампанията за излизане от ЕС, като например Найджъл Фараж, са британският вариант на десния популизъм, съществуващ и в други държави. Фараж е онова, което е Марин Льо Пен за Франция: един политик, който клейми системата, но същевременно извлича ползи от нея, за да постигне още повече власт. Към тази компания спадат например безсрамни кариеристи като Борис Джонсън, който се е прицелил в поста на безуспешния премиер Камерън, без да го е грижа за това, че в устрема си към властта може да погребе собствената си консервативна партия. Или например Майкъл Гоув от антиевропейското партийно крило, който хвали Брексита с възторга на млад пионер.

Онова, което обединява тези доста различни характери, са общите им послания: „Скочете в неизвестното, за да се озовете в едно по-добро бъдеще!" и „Поемете контролът в ръце!". С тези призиви те величаят една илюзия, която изглежда особено привлекателна на хората, които се осъзнават като жертви на глобализацията.

Да се настроят тези хора срещу ЕС е твърде лесна задача, защото от десетилетия насам враждебният спрямо Брюксел печат представя общността като извор на всички злини. Подобни послания оказват въздействие над хората в икономически по-бедният Север на страната, както и в закъсалите крайбрежни градове. Онези, които са загубили работата си и са смазани от социалните промени, сега виждат уникален шанс за съпротива.

Не само за факти

Кампанията за излизане на Великобритания от ЕС постоянно си служи с фалшиви статистически данни и чистопробни лъжи. Майкъл Гоув дори не се посвени да излъже за икономическата история на собственото си семейство, само и само, за да отбележи точка срещу Европа. Цялата битка все по-често се оказва в плен на емоциите, а аргументите и фактите остават игнорирани. Хората просто търсят потвърждение за собствените си позиции, но не са готови да изслушат чуждите. Това си пролича особено ярко по време на телевизионните дебати, които се превърнаха в кампании за окалване на политическия съперник.

В такава среда е трудно да бъдат чути рационалните аргументи в полза на ЕС. Управителят на Bank of England, както и високо уважавани интелектуалци, европейски правителствени ръководители и влиятелни мениджъри на концерни посъветваха британския избирател да остане в ЕС. Те застанаха на колене пред него, опитвайки се да го убедят в правотата си. Но привържениците на Брексита смятат, че този елит иска да им отнеме правото сами да решават съдбата си. Нали точно това им нашепват британските националисти. Животът на британците може да се окаже доста по-труден и несигурен, ако напуснат общността, но това явно не ги вълнува толкова, колкото еуфорията от това, че могат да си отмъстят на омразната им система.

Ще последват ли британците „ловците на хора"?

В момента трудно може да се окаже влияние над събитията. Някои вярват, че смъртта на Джо Кокс може би ще накара хората да се спрат и позамислят. Ако британските избиратели решат да се сбогуват с Европа, това ще се отрази не само на тяхното собствено бъдеще, но и на бъдещето на всички нас. Още от създаването си, ЕС е бил преди всичко „сила на доброто". Но да се признае този факт е станало твърде непопулярно. Сега ни остава само надеждата, че когато влязат в тъмната кабинка за гласуване, избирателите все пак ще се уплашат да извършат едно разрушително дело. Надеждата, че с вроденият си трезв разум британците ще се противопоставят на измамните обещания на модерните продавачи на празни надежди. Никой днес не би могъл да предвиди какви точно ще са последствията от евентуален Брексит – дано никога не ни се налага да ги изпитаме на собствен гръб.