Турция иска да стане пълпоправен член на ЕС още в следващите няколко години. Пропастта между ЕС и Анкара обаче става все по-дълбока. Прекратете най-сетне тази недостойна игра, казва в коментара си Кристоф Хаселбах.
Ако обстоятелствата не бяха толкова сериозни, човек можеше да приема изявлението на турския посланик в ЕС за виц. Селим Янел заявява за вестник "Ди велт", че Турция искала до 2023 година да стане пълноправен член на ЕС, което добре пасвало на 100-годишнината от основаването на републиката. За коя Турция става дума? През 1923 година основателят на републиката Кемал Ататюрк въведе лаицизма. Сегашният президент Реджеп Ердоган е на път да постави религията над всичко. Днешна Турция е страна на политически чистки, подтискане на медиите и според оценката на германското вътрешно министерство, "централна платформа за действия на ислямистки групировки". И тази държава иска да стане пълноправен партньор на Брюксел?
Шрьодер, Блеър и Ширак бяха "за"
Днес искането на Турция може би звучи абсурдно, но не винаги е било така. Правителствените ръководители на трите най-важни страни-членки, германецът Герхард Шрьодер, французинът Жак Ширак и британецът Тони Блеър твърдо се застъпваха за присъединяването на Турция към ЕС. А през 2005 година всички тогавашни 25 страни-членки дадоха зелена светлина за започване на присъединителни преговори с Анкара. Навремето изрично се казваше, че "целта на преговорите е пълноправното членство". В текста беше записано, че ЕС трябва да одобри членството само ако Турция изпълнява икономическите и политически условия. Днес това обаче не е факт в никакъв случай.
Нищо не се е променило и по отношение на един от най-важните контрааргументи. Хората от една страна с почти 80-милионно население, което след няколко години ще изпревари и населението на Германия - най-многочисленото досега в Европа, ще имат право на свободно придвижване и установяване в целия ЕС. Съдейки само по тази точка, в контекста на разгорещения миграционен дебат в Европа се вижда колко абсурдна е претенцията за пълноправно членство. Всяко европейско правителство, което днес призовава към пълноправно членство на Турция, както преди десет години настояваха Шрьодер, Блеър и Ширак, би си направило политическо харакири. Първо, Турция ни най-малко не изпълнява критериите за членство. Второ, Европа не иска Турция и трето, самият Ердоган даде да се разбере, че членството на Турция изобщо не е толкова важно за него.
Европа се чувства длъжна
Въпреки това преговорите продължават. А съгласно споразумението за бежанците, дори трябва да бъдат форсирани. И за какъв дявол е целият този фарс? Отговорът е прост. Със споразумението Турция прекрасно може да постави ЕС под натиск. Европейците имат гузна съвест, защото дадоха перспектива за присъединяване на Турция към ЕС в едно съвсем друго време. А днес се чувстват задължени спрямо Анкара заради споразумението за бежанците. Това обаче не може да бъде никакво извинение. ЕС трябва не само да замрази присъединителните преговори, а и да ги прекрати изцяло.
Не може да става дума за пълноправно членство, дори ако - противно на очакванията - Турция изпълни всички условия. Да, ЕС може да поддържа тесни връзки с Турция във всички сфери. Не става дума за "всичко или нищо". Но претенциите, които произтичат от едно пълноправно членство, веднага биха взривили целия ЕС. Самата перспектива за пълноправно членство само насърчава политическия екстремизъм в страните-членки. Затова е крайно време ЕС да излезе с открити карти и да прекрати тази недостойна игра.
