Кристалина Георгиева продължава да подлива вода на Ирина Бокова в битката й за поста на генерален секретар на ООН. Еврокомисарката явно все още таи надежди, че в последния момент все някой ще я кандидатира за поста, и продължава активно да участва в мръсната игра срещу българския кандидат.

Лично аз не се сещам за по-подло поведение в новата ни българска политика, която има богата история в това отношение. Кристалина действа подмолно, за което сме писали и друг път, но преди поредния и важен кръг на гласуване в Съвета за сигурност, който ще се състои в понеделник, е решила да играе вабанк.Тези дни във вестник „Сънди Таймс" се появи статия със заглавие „Трябва да се избегне задаващата се катастрофа в ООН".

В нея авторът Ендрю Мичъл, който е депутат консерватор в британския парламент, пише следното:

„Преобладаващите нагласи в ООН са, че следващият генерален секретар би трябвало да дойде от Източна Европа и да е жена – за първи път в историята на организацията. Стъпка напред направи българката Ирина Бокова, която се представи много силно в последния кръг. Нейното избиране обаче ще бъде катастрофа. Тя е реликва от комунистическото минало и според общото мнение управлява катастрофално ЮНЕСКО. Британски експерти в Департамента за международно развитие последователно класират ЮНЕСКО като една от най-зле представящите се агенции на ООН. Перспективата на г-жа Бокова да направи в ООН същото, което е направила за ЮНЕСКО, е твърде ужасна, за да я наблюдаваме отстрани".

Това са опорните точки срещу Ирина Бокова, които се повтарят и препредават от месеци насам в точно определени медии, но след малко ще се спра по-подробно на тях.

По-интересното в тази статия е нейното послание, изказано в прав текст от автора в нейния край: „Ако гласуването в понеделник доведе до задънена улица и ако г-жа Бокова получи толкова малко гласове, че да отпадане, нов кандидат трябва да бъде представен – най-лесно и най-добре би било да е друга българка: Кристалина Георгиева. Считана за забележителен еврокомисар, тя е уважавана заради своята хуманитарна работа и дипломатически и административни умения, но освен това говори руски и е работила в Москва. Да се надяваме гласуващите да проявят разум и да я допуснат в надпреварата".

Досега стратегията срещу Бокова беше само в директното й омаскаряване, но без да се споменава името на Кристалина Георгиева като възможна алтернатива. Кристалина действаше задкулисно, оказваше натиск върху членове на правителството и самия премиер и работеше активно с враговете на българската кандидатура, които (и това е съвсем разбираемо) преследват собствените си интереси.

Георгиева нямаше смелостта публично да излезе и да заяви, че иска да се кандидатира за този пост. Не пожела да участва в честно състезание, за да получи номинацията, и действаше задкулисно. Винаги отговаряше уклончиво на въпроса за собствената й номинация, оставяйки вратата отворена, и никога не каза категорично и ясно, че няма аспирации към този пост. Не опроверга и внушението на Ендрю Мичъл в „Сънди Таймс", с което косвено потвърди ключовата си роля в мръсната игра срещу Ирина Бокова. Работата лъсна съвсем, а авторите на кампанията срещу българската кандидатка за шеф на ООН вече дори и не правят опит да се прикриват.

Публикацията в английския вестник е класически пример за груб пиар и представлява грозна поръчка срещу Бокова. В нея се повтаря една лъжа, която бе пусната и в определени български медии, а именно, че Ирина Бокова е управлявала лошо ЮНЕСКО. Шокиращото в случая е, че авторът Ендрю Мичъл знае много добре истината, защото е бил ръководител на британската Агенция за международно развитие, изготвила доклада, в който се отправят критики към дейността на ЮНЕСКО. По това време той е и министър в първия кабинет на Дейвид Камерън.

Неговият доклад се цитира папагалски от медиите, които работят срещу Бокова, без да се каже ясно, че той е публикуван през 2011 г., т.е. една година след като българката оглавява организацията, писан е в началото на нейния мандат и засяга дейността на ЮНЕСКО преди Ирина Бокова.

Нещо повече, в същия доклад същият Ендрю Мичъл хвали новоизбраното ръководство на агенцията в лицето на Ирина Бокова и пише, че то е започнало да прави необходимите реформи за подобряването на работата на ЮНЕСКО и върви в правилна посока. В статията си Мичъл пропуска да отбележи и че през 2013 година Ирина Бокова е преизбрана за втори мандат с изключителната подкрепа на страни като САЩ и Великобритания, нещо, което нямаше да се случи, ако пасквилът в „Сънди Таймс" беше верен.

Явно политическите нрави в България не са много по-различни от тези в Западна Европа и в този смисъл е добре да зарежем общите приказки за европейските ценности и да погледнем реалността. Впрочем Ендрю Мичъл стана скандално известен със скандала „Плебгейт".

Вечерта на 19 септември през 2012 година Ендрю Мичъл влиза в грозна разправия с полицай на Даунинг Стрийт, където са офисите и жилището на британския премиер. Мичъл току-що е избран за Chief Whip – „Главен камшик" – човека, който обезпечава присъствието и гласуванията в пленарна зала на законите и реализирането на политиките на управляващата партия – в Англия това е правителствена длъжност. Мичъл псува и обижда полицай, който му казва да слезе от колелото си и да напусне Даунинг Стрийт през входа за пешеходци, а не през главната порта. Според изтеклия полицейски доклад Мичъл крещял: „Best you learn your fucking place. You don't run this fucking government... You're fucking plebs" (Хубаво е да си знаеш шибаното място. Не ти управляваш шибаното правителство. Ти си шибан плебей.) Затова скандалът се прочува като „Плебгейт"/Plebgate (Плеб – от плебс, гейт – порта). В отговор на обвиненията Мичъл се извинява, макар и неохотно, и е принуден да подаде оставка от ключовия пост, който заема само за месец.

Сега очевидно е активиран да бъде острие в мръсната кампания срещу Ирина Бокова и да лансира вече неприкрито Кристалина Георгиева в надпреварата за ООН, въпреки че последната няма и никога не е имала шанс за този пост. Ролята на Кристалина в този пошъл сюжет е изцяло деструктивна и вече започва да придобива патологични измерения.

Проблемът е, че българските институции продължават да гледат апатично отстрани борбата на Ирина Бокова и да не си мърдат пръста да направят нещо в нейна подкрепа, въпреки че друг подобен шанс България няма да получи в следващите десетилетия. Това даже не е професионално политическо поведение. Дори няма да отварям дума за патриотизъм, солидарност и общо усилие за постигането на някаква висока цел. Няма никакъв смисъл.

Източник: ГЛАСОВЕ