Поне толкова и толкова български продукти в супермаркетите - това абсурдно искане на БСП за малко да стане закон. Е, размина ни се, но големият въпрос остава: защо се занимават с глупости, вместо да си вършат работата?

Поне 51% от пресните плодове и зеленчуци в супермаркетите трябва да са отгледани в България. Това за малко да стане закон - не достигнаха само седем гласа. 102-ма депутати подкрепиха законопроекта на БСП, 90 се въздържаха, а само 19 събраха кураж да гласуват против. Та кой иска да бъде обявен за враг на българския производител?!

Не за първи път Народното събрание става сцена на агресивен популизъм. Но случаят с проекта за промени в Закона за храните, внесен от половината парламентарна група на БСП, заслужава особено внимание. Той показва не само как втората по сила партия в България харчи време и енергия, за да измисли един несъществуващ проблем, след което да му търси някакво решение, а накрая да представи като лекарство поредица от откровени лъжи. Този случай показва и колко далеч е БСП от отговорността, която получи от българските избиратели - да бъде най-голямата опозиционна партия и да не оставя управлението на ГЕРБ и „Обединените патриоти" без истинска опозиция. С кампании като последната обаче БСП доказа, че не става за тази работа.

"Стига с това чуждопоклонничество!"

„За нас е важно българските граждани да ядат качествена българска храна", казваше често тези дни депутатът и бивш икономически министър Драгомир Стойнев. Разказът е познат: „лошите чуждестранни търговски вериги продават само некачествени вносни продукти, убиват българските търговци и производители и изнасят печалбата си зад граница". Разбира се, в употреба беше вкарана и любимата дума от времето на социализма - „чуждопоклонничество".

Ето за какво става дума: още през май БСП внесе законопроект, който предвижда магазините с над 2 милиона годишен оборот - тоест, големите супермаркети, да са задължени да предлагат определен минимум български продукти: поне 51% от пресните плодове и зеленчуци, 70% от млечните продукти, 50% от пилешкото, 25% за друго месо и 75% за вино и друг алкохол. Проектът предвиждаше и използване на етикета „българско" само за продукти, произведени с български суровини. Ако е използвано полско сухо мляко например, сиренето нямало как да е българско.

Поне три лъжи

В опитите си да убедят публиката колко важен е законопроектът им, депутатите от БСП изговориха куп неистини. Валери Жаблянов обяви, че „германските вериги държат 45% от търговията на дребно в България и това ги превръща в монополисти". Истината е, че всички вериги заедно държат около 40% от пазара. Това показват данни на маркетинговата компания GfK, цитирани в изследване на Института за пазарна икономика. Тоест, няколко различни фирми, сред които наистина има и германски, държат по-малък от посочения дял. От което следва, че тук не може да става дума за монополисти.

Драгомир Стойнев пък се аргументира с целта „българският потребител да има достъп до качествена българска храна". Пак според цитираното изследване, продуктите на български производители в супермаркетите са между 60 и 70%. Тоест, изобщо няма нужда някой да задължава търговците да правят нещо, което те и бездруго вече правят. И третата заблуда - Светла Бъчварова обеща промяната при етикета „българско" да мотивира „българските преработватели да се обърнат към българските производители". В становище, изпратено до Народното събрание, Асоциацията на месопреработвателите казва, че българските суровини просто са крайно недостатъчни: „Идеалният случай ще бъде суровината да е българска, но на този етап това е невъзможно".

Отново празни рафтове?

Общо 102-ма български депутати очевидно не са обърнали никакво внимание на напомнянето на Министерството на земеделието и храните, че географското етикетиране вече е уредено на ниво Европейски съюз и България няма право на импровизации. Комисията за защита на конкуренцията пък директно заяви, че проектът не само ще наруши правилата на свободната конкуренция, но и ще създаде „риск от дефицит на плодове и зеленчуци извън сезона", а определени продукти може изцяло да изчезнат от рафтовете. Всичко това не са приказки по медиите, а официални документи, които съответните институции депозираха в парламента.

Защо след всичко това българското Народно събрание се занимава с подобни глупости? Ясно е, че в краткосрочен план БСП се надява да спечели симпатии с действия за „защита на българския производител". В популистката самозабрава дори графиката, с която пресцентърът на партията онагледи предложението, изобразява банани, вместо „български плодове и зеленчуци". Нищо чудно един ден някой да реши да приеме закон, съгласно който бананите вече ще трябва да растат и в България. Но да оставим смешното настрана - по-големият проблем е, че докато се занимава с глупости, опозицията не повдига поне три важни въпроса: Защо шефът на Бюрото за контрол на СРС говори за огромни нарушения от ДАНС и прокуратурата, но никой не обръща сериозно внимание на тази новина?

Защо изслушването на членове за парламентарната квота в бъдещия ВСС бе претупано, но това не стресна нито една партия? И какво точно прави министърът на икономиката, решавайки да спаси добре печелещото военно предприятие „Дунарит", и защо взима страна в битката между Цветан Василев и Делян Пеевски? Бананите са по-безопасни, нали?