В светлината на очертаващия се разгром на ИДИЛ в Ирак и Сирия, насроченият за 25-ти септември референдум за независимост в иракски Кюрдистан се формира като нов, ескалиращ напрежението фактор в региона. Очевидно решимостта на властите в Ербил (поне на този етап) е толкова голяма, че всякаква вътрешна опозиция и външна обструкция е игнорирана.

Президентът на областта Масуд Барзани няма намерение да се съобразява с претенциите на опозиционното в Кюрдистан движение „Промяна”, което се обявява против референдума, но и претендира, че сесията на местния парламент, подкрепил предложенията на правителството за провеждане на референдума, е нелегитимно.

От две години насам парламента на областта не е свикван именно, заради противоречия между опозиционния субект и властите. Въпреки това от 111 членния списъчен състав на парламента 68 депутати подкрепят референдума.

В случая кворумът е осигурен от конкуриращата на партията на президента Барзани Кюрдска демократична партия политическа организация Кюрдски патриотичен съюз, която обаче подкрепя (в мнозинството й) референдума.

Лидерът на иракските кюрди няма намерение да се съобрази и с призивите на правителството в Багдад, реагирайки на отстраняването от длъжност от иракския парламент губернатор на Киркук Неджеметин Керим. Последният е кюрд и отявлен привърженик на референдума.

Всъщност става въпрос за присъединяването на две допълнителни области към референдума, т.е. реално разширяване на границите на Кюрдистан. В коментар по казуса Барзани заявява, че в конкретния случай иракската конституция няма значение, тъй като „кюрдите няма да се върнат към границите на партия Баас”.

Той е категоричен, че няма да преговорят с никой по отношение на границите на Кюрдистан. Определени среди в Кюрдистан претендират, че Киркук (богат на нефт) е историческата столица на областта.

Призивите и заплахите на Анкара и Техеран също остават да висят във въздуха. Поисканата от командващия иранските войски в Близкия Изток и ръководител на бригадите „ал Кудс” към Корпуса на ислямските гвардейци, страховития генерал Касим Сюлеймани среща с Барзани не се състои.

Поради значимостта на референдума Съветът по национална сигурност на Турция е пренасочен от 28-ми на 22-ри септември. След него турската страна ще излезе с официална позиция. Изявленията и коментарите на Ердоган и Бинали Ялдъръм са еднозначни – „референдумът ще има своята цена”.

Очевидно обаче, че позицията на страните – членки на Съвета за сигурност на ООН е най-значимия за Ербил фактор при насрочването или отлагането на референдума.

Първоначалната позиция на Вашингтон беше категорична в желанието си да анулира допитването до кюрдите в Ирак.

Неговият аргумент е ясен. Референдумът ще дестабилизира региона и ще отклони вниманието от войната срещу ИДИЛ.

Американският посланик в Багдад е изразил следните възможни ситуации в случай на провеждането на референдума:

1. Не се провежда референдум и не се определя дата за следващ такъв – иракски Кюрдистан получава американска подкрепа;
2. Провежда се референдум единствено на територията на областта Кюрдистан (т.е. сега управляваните от Ербил окръзи) – САЩ ще замълчи.
3. Провежда се референдум в и извън настоящите територии на областта Кюрдистан – отговорността е изцяло на регионалното правителство. САЩ няма да се намесят дори, ако правителството в Багдад или Иран осъществят военна интервенция.

Преди дни Барзани заяви, че е възможно да се отложи допитването със 6 или 12 месеца само в случай, че получи „гаранции от ООН”.

С други думи, възможно е отлагане на допитването, но само след твърдо признаване на резултатите от него на по-късен етап….т.е. по-късно признаване на независимостта на Кюрдистан.

Очевидно някаква (макар и половинчата) крачка в тази посока е направена, тъй като при посещението на политическия ръководител на антитерористичната коалиция Брет Макгърк, придружен от представителя на Великобритания за Близкия Изток в Ербил на срещата с Барзани е направено ново предложение.

Според секретаря на Кюрдския социалистически съюз Мохамед Хаджи Махмуд, близък до Барзани, цитиран от вестник „Шарк ал аусат” САЩ, Великобритания, Франция и ООН предлагат референдумът да се отложи с две години.

В замяна на това ще бъде дискутиран в ООН въпросът за положението в иракски Кюрдистан, в това число и свикването на референдум за независимост. Президентът на областта е поискал в замяна Багдад ясно да декларира правото на самоопределение на кюрдите, както и гаранция за това от Запада и международната общност.

Вероятно това не се е случило, тъй като само три часа след срещата парламентът в Ербил подкрепя провеждането на референдума на определената дата – 25-ти септември 2017 г.

Видно е, че последният предизвиква силен отзвук в средите на кюрдите в целия Близък Изток, предимно в Сирия. На 15-ти септември са проведени многохилядни демонстрации в териториите, контролирани от Сирийските демократични сили (СДС) в съседната арабска страна.

Нещо повече, Изпълнителния комитет на т.нар. Демократична федерация на Северна Сирия, т.е. кюрдските регионални власти в Сирия призовават за масово гласуване на кантоналните избори в тези територии, определени на 22-ри септември. Според кюрдските власти те представляват „нов етап в демократичната федерална система в Сирия”.

Очевидно тези две събития са причина и за гневната реакция на Центъра за помирение на Русия, който се помещава във военната база Хмеймим. Ако до този момент Москва не вземаше категорична официална позиция спрямо кюрдските действия, то сега въпросният център е декларирал на своята фейсбук страница: „Москва няма да подкрепи сепаратисткия проект на кюрдите в Сирия. Той противоречи на нашия ангажимент да гарантираме териториалната цялост на Сирия”.

Наблюдатели припомнят, че руската позиция спрямо кюрдите претърпява развитие. Първоначално Москва гледа на тях като на субект, които може да има регионална автономия по подобие на тази, която е дала на Кавказките републики.

Под натиска на централното правителство в Дамаск обаче тя еволюира и при преговорите с техни представители (политически или военни) изискват те да декларират тяхната сирийска идентичност и да зачитат законите и указите на властите в Дамаск.

Дори призовават след всяка военна победа или завземане на територия от ИДИЛ наред с кюрдското знаме, да издигат и знамето на САР. На митингите в подкрепа на референдума в Ирак не се вижда нито едно знаме на сирийската държава. Видно е, че това е причината за руската реакция.

Преди седмица Москва декларира, че правителството в Дамаск вече контролира 85% от националната територия.

Според вестник „ал Мудун” Сирийската лаборатория за правата на човека, базирана в Лондон, която играе роля на независим статистически институт за гражданската война в Сирия я коригира, очертавайки следната моментна картина на влиянието в страната: правителството – 48%, прокюрдските СДС – 23%, опозицията (в това число и проблемната провинция Едлеб) – 14% и ИДИЛ – 11 %. Уговорката е, че цифрите са приблизителни.

Видно е, че референдумът в иракски Кюрдистан на 25-ти септември ще пусне духа от бутилката. Не е ясно дали той ще изветрее на фона на пълната регионална и международна обструкция или напротив, ще предизвика сътресения, от които ще се разлюлеят съседните Сирия и Турция.