Те са имали късмета да избягат от зверствата на талибаните и дхихадистите от ИД. Травмите от преживяното са тежки, но остават с несломим дух. Димитра Кирануди разговаря с жени от няколко бежански лагера в Гърция.

Силав от северноиракския град Хардан е избягала заедно с мъжа си. Той бил войник от милициите пешмерга и участвал в битките срещу "Ислямска държава", бил изтезаван. Когато напускали града, намерили в покрайнините му едно малко ранено дете. Детето било само на няколко месеца и плачело, разказва Силав. Мъжът ѝ веднага взел пеленачето, без нито за секунда да се замисли за трудностите, които допълнително си навлича.

Силав и семейството ѝ от бежанския лагер в Тебен

Тримата успели да се доберат до Турция и в крайна сметка стигнали до Еврос на гръцко-турската граница. "Аз си нямам свои деца. Моето дете сега е това малко момиче. Като жена бях длъжна да се погрижа за нея като майка", разказва Силав. "Вече не мога да си представя живота без нея. Живея и се надявам на по-добро бъдеще - единствено заради това дете", споделя тя. Тримата остават на първо време в гръцкия град Тебен, докато бъде разгледана молбата им за убежище.

Малко от жените, които заговаряхме в гръцките бежански лагери, бяха склонни да споделят своите истории - какво са преживели и какви са плановете им за бъдещето. Фауджа от афганистанския град Кундуз е едно от изключенията. Нейното семейство било принудено да бяга след опустошително нападение на талибаните. "Всеки ден в родния ми град загиват по 30-40 души. Талибаните са навсякъде", разказва жената.

Фауджа има 10-годишен син, който е успял да стигне до Германия, и малка дъщеря, която е още бебе. "Детето се роди в Гърция, в бежанския лагер Хелиникон. Там условията бяха ужасни - нямаше тоалетни, нито достатъчно легла. Да не говорим за лекари", разказва тя.

Гърция - междинна спирка

Кундуз е родното място и на 12-годишната Нила, която също е настанена в бежанския лагер в Тебен. Тя говори свободно английски и помага на останалите жени да се разберат със служителите от управата и сътрудниците на хуманитарните организации. "Животът ни беше много труден, но сега съм оптимистка. Искам да следвам медицина в Европа", споделя Нила.

Бежанският лагер в Елеонас, недалеч от Атина, е предназначен за бежанци от групата на "нуждаещите се" - жени, деца и малолетни без придружител. Хурия и много други млади жени, с които се срещнахме там, са бременни и децата им ще се родят в Гърция, която обаче е само междинна спирка по пътя им към Централна и Северна Европа.

Хурия, която е в напреднала бременност, е избягала от сирийския град Рака - доскорошен бастион на "Ислямска държава". Отскоро останалата част от семейството ѝ се присъединило към тях - били прехвърлени от Лесбос в Елеонас. "Животът тук не е никак лесен, но все пак е много по-добре, отколкото на островите", споделя бременната жена. Както и повечето други жени, с които се срещнахме в гръцките бежански лагери, Хурия не желае да говори нито за миналото, нито за "Ислямска държава".

Монина, кюрдска йезидка, настанена в бежански лагера в Кавала

Монина, кюрдска йезидка от Северен Ирак, е едно от малкото изключения. В момента тя живее със семейството си в бежански лагер в една бивша казарма в Кавала. "Много мои роднини бяха отвлечени, а една братовчедка беше сексуално насилвана от бойци на "Ислямска държава". Аз просто имах късмет, който ме спаси", разказва младата жена - една от малкото, склонни да разказват за зверствата на джихадистите.

"Ще се борим"

Въпреки тежките травми от преживяното и дългото чакане в гръцките бежански лагери повечето жени са съхранили силната си воля. "Няма друг начин, освен да продължим", казва иракчанката Силав. Тя е решена твърдо да се бори - включително заради новия член на семейството - раненото дете, на което се натъкнали със съпруга ѝ по време на бягството си.