На демонстрациите в Иран се издигат лозунги срещу водената от армията огромна и сенчеста война в Сирия - един от най-близките съюзници на Техеран и държава, която е на фронтовата линия на противопоставянето с главния му враг Израел.

Макар че протестите са съсредоточени върху икономическите въпроси, демонстрантите също така изразяват силна съпротива срещу политиката на правителството да изпраща млади иранци да се бият и да умират в Сирия, като същевременно харчи милиарди долари за армията, докато те казват, че приоритетно би трябвало да бъде създаването на работни места в Иран и овладяването на повишаващата се цена на живота.

Техните лозунги включват “Оставете Сирия, мислете за нас!” и “Смърт на Хизбула!” - подкрепяната от Иран ливанска въоръжена групировка, която е ключов инструмент на Техеран във войната в Сирия.

В самата Сирия вътрешните демонстрации се превърнаха в антиправителствени протести през 2011 г. Те бяха посрещнати с брутални мерки от силите за сигурност на президента Башар Асад, което доведе до гражданска война в страната.

Но след като в армията на Асад се появиха пробойни, а войници отказваха да стрелят по протестиращите и дезертираха при опозицията, Иран и по-късно Русия се намесиха в подкрепа на своя съюзник.

Теократичното ръководство на Иран представя тези усилия като религиозна война за шиитския ислям - епохална борба за защита на светилището на потомката на пророка Мохамед в Дамаск от сунитските джихадисти и за нанасяне на поразяващ удар върху това, което според него е американско-израелски заговор за унищожаване на Сирия. Но тези усилия са движени и от геополитически съображения. Сирия, която граничи както с Израел, така и с Ливан, е ключов възел в иранската мрежа за възпиране на Израел.

Техеран се нуждае от Дамаск едновременно като канал към и спонсор на Хизбула - авангардна сила на Техеран в региона.

Сега армията на Иран и множество регионални милиции под негово командване действат на широк периметър във войната с бунтовниците и бойците на “Ислямска държава” както в Сирия, така и в Ирак. Той също така е ангажиран в ивицата Газа и е обвиняван, че подкрепя шиитските бунтовници в Йемен.

Жертви на войната

Плакати в чест на младите мъже, загинали в сражения в Сирия, са окачени на обществени места в Иран, за да напомнят за жертвата, която се плаща.

Имами възпоменават загиналите на петъчните молитви, а медии отдават почит на “мъчениците”, умрели, “защитавайки светилището” на потомката на Мохамед Саида Зейнаб в сирийската столица.

През септември иранският върховен водач аятолах Али Хаменей се помоли над ковчега на 25-годишния Мохсен Ходжаджи на погребение, предавано в цялата страна, последвано от голям митинг в Техеран. Тези ходове имаха за цел да разпалят патриотизма в страната, която е все по-изморена от военната авантюра в Сирия. Ходжаджи беше изобразен как е приветстван на небето от третия шиитски светец Хюсеин, внук на Мохамед.

Иран не разкрива колко негови войници са загубили живота си в Сирия, но Мохамад Али Шахиди, който ръководи Фондацията на мъчениците на ислямската революция, подкрепяща ветераните и семействата на загиналите, казва, че са убити над 2000 мъже, въпреки че почти половината от тях са чужденци от Афганистан и други държави, биещи се в състава на организирани от Техеран милиции.

През ноември полуофициалната информационна агенция Фарс съобщи за смъртта на ирански бригаден генерал в сирийския град Букамал, разположен срещу един от главните пропускателни пунктове между Сирия и Иран. Фарс заяви, че генералът е бил убит от минометен снаряд в битка с бойци на “Ислямска държава”.

Същата тази битка беше ръководена от самия командир на иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция (КГИР) генерал-майор Касем Солеймани, който беше показан на видеокадри, разпространени в социалните медии, да се обръща към бойци на персийски. Той командваше шиитски бойци от Хизбула и иракските Сили за народна мобилизация, а също военни от сирийската армия и членове на иранския КГИР.

Сирийски бунтовници казват, че КГИР ръководи няколко големи битки от името на силите на Асад и има бази от северната до южната част на страната.

Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира Иран харчи над 12 милиарда долара годишно за своята армия. Има информация, че той харчи милиони за субсидии и износ за Сирия, чиято икономика е съсипана от войната.

Протестите, които разтърсват сега Иран, избухнаха, след като последното бюджетно предложение на президента Хасан Рохани разкри орязване на местните субсидии и същевременно запазване на привилегиите на армията и религиозните институции.

Хизбула и други

Иран и Асад зависят от Хизбула за някои от най-трудните задачи с участието на специални сили в сирийската война. Но Техеран също така организира милиции от Афганистан, наречени Фатимиюн, и от Пакистан, наречени Зейнабиюн, които да се бият в Сирия. Той обещава заплати и гражданство на живеещите в Иран афганистански бежанци в замяна на пътуване за служба в Сирия.

Сирийски бунтовници казват, че се бият не само със сирийски правителствени войници, а и с ливански, иракски и афганистански бойци. А репортери на Асошиейтед прес са видели над военни пунктове край най-големия сирийски град Алепо да се веят знамената на афганистански и ливански милиции.

Самите бунтовници в Сирия, подсилвани от призиви за световен джихад, са подкрепяни от множество чуждестранни бойци.

Организацията “Хюман райтс уоч” казва, че иранският КГИР набира афганистански деца бежанци на едва 14 години да се бият в Сирия и те могат да бъдат разпознати по надгробните им плочи в Иран. Тя казва, че ирански медии възпоменават деца войници и приветстват ирански бойци на едва 13 години в битката в Сирия.

Иран също така силно разчита на калените в битки бойци на одобрените от държавата иракски Сили за народна мобилизация, които играят роля за разгромяването на бойците на “Ислямска държава” от двете страни на сирийско-иракската граница и отварянето на коридор за влиянието на Иран, простиращ се от Техеран през Багдад и Дамаск до Бейрут.

В Ливан и Ирак, също както в Иран, има опасност от враждебна реакция на народа срещу изтощителните военни усилия в Сирия, които продължават от почти седем години.

Когато ливанските власти разтуриха незаконни сергии на амбулантни търговци в крепост на Хизбула в южната част на Бейрут през октомври, жители излязоха по улиците, за да критикуват ръководството на Хизбула, че не ги защитава въпреки жертвите им в Сирия.

“Те би трябвало да посадят дърво на гроба на всеки мъченик”, изкрещя една жена пред камерите. “Всеки дом има мъченик. Всеки дом има ранен ветеран.”