Много граждани на Централна и Източна Европа са убедени, че са вечните "европейци втора класа". Това ги хвърля в отчаяние. Те се нуждаят от разбиране, а не от порицания, пише в есето си Станислав Щрасбургер.

„Истинска германска химия!" В ушите на много поляци това звучи почти зловещо. Въпреки това от 1989 година насам тази реклама е гаранция за успешни продажби. Всяка полска домакиня се кълне, че само произведените и предназначени за германския пазар перилни и почистващи препарати са наистина германски, разбирай - висококачествени. Същите марки, произведени в Полша, не стават за нищо.

Полският „Персил" не е истински „Персил". И полското „Омо" не е истинско „Oмo". И така „Истинска германска химия!" е най-популярната реклама по пазарите по продължение на полската граница с Германия. А и във вътрешността на страната, включително във Варшава. Майка ми прекосяваше половината град, за да осигури германския прах за пране на почти двойно по-висока цена от полския. И тя все още се гордее с това. И до днес повтаря: „Дадох всичко от себе си, за да не ходите като последните клошари със захабени дрехи".

„Европейци втора класа"

Безброй граждани на Централна Европа са твърдо убедени, че са вечните „европейци втора класа". Това убеждение характеризираше и първото посещение в чужбина на полския премиер Матеуш Моравецки. Той се отправи точно към Будапеща. Виктор Орбан поства във Фейсбук видео за посещението с част от текста на полския национален химн. Във видеото той казва, че днес Централна Европа функционира блестящо. По времето на присъединяването на Унгария и Полша към ЕС през 2004 година, никой не можел да си представи, че днес те могат да бъдат наречени „двигател на ЕС". Близките до управляващата полска партия медии започнаха да пригласят в същия дух. Във влиятелния вестник „Газета Полска" излезе коментар, в който четем, че „страните от т. нар стар ЕС не разбират проблемите и интересите на Централна и Източна Европа. (...) Ето защо Полша трябва да създаде един съюз от приятелски страни, който да изразява техните проблеми и да отстоява техните интереси".

Накърнени чувства и неразбиране

Накърнените чувства са резистентни спрямо аргументите. Затова е все едно, че Орбан се изявява като прагматик, който от полска гледна точка застава срещу полските интереси в много стратегически сфери. Политическата опозиция срещу Моравецки и близките до нея медии могат да си говорят колкото си щат.

Те убеждават само вече убедените. Известно е, че накърнените чувства могат да бъдат посрещнати със съпричастие. Съпричастието е балсам за междучовешките взаимоотношния. Подобно е положението и с колективните чувства. "Газета Полска" дава повече от ясно да се разбере какви са копнежите на Полша. Страната се чувства неразбрана и иска нейните потребности да бъдат чути. Европа днес обича да упражнява политика на спомените.

И това е много почтено, тъй като повечето засегнати от Втората световна война и колониализма вече не са между живите. В момента ние имаме спешна нужда от поддържане на връзките. Защото ЕС също е един вид връзка, със закони, които създават рамките на съвместния живот. ЕС е преди всичко връзка между жителите на континента, които вярват, че между тях съществува подобна емоционална и идеологическа обвързаност.

Правилните и неправилните думи

Не е ясно, дали "Хенкел" или "Унилевър" съзнателно са произвеждали стоки с по-ниско качество за средноевропейските пазари. По всяка вероятност това изобщо не може да се докаже. Същото се отнася и до европейската политика на Берлин или на Париж, която нанасяла вреди на Централна и Източна Европа, както твърдят някои. В една щастлива връзка въпросът не е в това винаги да имаш право. Партньорите изразяват потребностите си, изслушват се взаимно и се опитват да откликнат на желанията на другия. Наивно ли е да се очаква, че следвайки този принцип, концерните и правителствата ще покажат съпричастие Днес и Сега? Че ще прояват разбиране към колективните рани?

Независимо че не са били водени от лоши намерения, ала въпреки това са създали такова впечатление? Много европейски медии и политици междувременно говорят за десен завой в Полша и другаде. Честно казано, дойде ми до гуша да слушам мрънканията, поученията, възмущенията, поляризациите и в крайна сметка подклаждането на вражди. Думите на съпричастие могат да лекуват наранените чувства. Когато обаче партньорите изричат неправилните думи на неправилното място, връзката се разпада. Обичащите се си стават врагове и изведнъж нито една дума вече не може да промени нещо.

*Станислав Щрасбургер е роден във Варшава. Той е писател и културолог. Живее в Берлин и във Варшава.