На САЩ не им остава нищо друго, освен да си тръгнат от Афганистан

Афганистан се готви за парламентарни избори, които трябва да се проведат още през 2016 г. но след нахлуването на американците в тази страна тя престана да бъде нещо, което да може се нарече „нормална“ страна. Изборите досега се проваляха един след друг и накрая бяха пренесени на 20 октомври 2018 г.

 

 

Талибаните . подготвиха своята „изненада“ за изборите: покушение срещу командващия въоръжените сили на САЩ и НАТО в Афганистан – американския генерал Остин Скот Милър. Терористичният акт бе планиран в момента на посещението на генерала в Кандахар на 18 октомври, където се срещна с ръководителите на провинцията. След края на срещата, когато домакините съпровождаха госта към хеликоптерната площадка, един от охранителите откри огън, в резултат на който загинаха ръководителя на местната провинция и ръководителя на разузнавателната служба. Губернаторът на провинцията бе тежко ранен и почина в болницата. Генерал Милър остана жив благодарение на бронежилетката си, но още двама американци, които го съпровождаха са тежко ранени.

Ролята на талибаните в покушението не буди съмнение. Основните мишени, както заявиха представителите им бяха генерал Милър и полицейският генерал Абдул Резик.

Фактът, че генерал Милър остана жив, сериозно смекчи реакцията на американските медии. При друг резултат във Вашингтон щеше да се разгори скандална дискусия за резултатите на „новата стратегия“ на Тръмп в Афганистан. Но тази дискусия е неизбежна. Ситуацията в Афганистан става все по-сложна. Според експертите настоящата нестабилност не я е имало от началото на войната през 2001 г. Талибаните контролират повече територия откогато и да е било. Атаките на талибаните стават все по-мащабни, все по-чести и с все по-големи резултати.

Днес въоръжените противници на проамериканския режим в Кабул контролират 70% от територията на страната и се борят за завземането на столиците на провинциите. През последните месеци те влязоха в Газни и във Фарах и бяха изтласкани от там единствено с помощта на американските войски и ударите на авиацията. Според ООН само през 2017 г. в Афганистан са убити и ранени 10 хил. цивилни, а през 2018 г. се очаква по-нататъшен ръст на този показател.

Преди година президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви „война до победен край“. Планираше се да се засили натискът срещу талибаните и да се заставят да седнат на преговорната маса с афганистанското правителство. Предлагаше се да се действа в четири направления=

Да се провеждат операции на специалните сили и да се нанасят въздушни удари.

Да се задушат финансовите източници на талибаните, което да включва бомбардировки над опиумните плантации, които уж се контролират не от американците, а от талибаните. Да се изяснят и ликвидират източниците на финансиране на талибаните зад граница.

Провеждането сред религиозните групи на населението на Афганистан на публични дискусии за законността на войната с талибаните.

Оказване на натиск срещу Пакистан с искане на арест и предаване на лидерите на талибаните.

Според експертите, макар и териториалната експанзия на талибаните през последната година да се е забавила, движението е успяло да удържи контролираната територия и да запази способността на води активни бойни действия. И въздушната война е довела само до ръст на количеството на цивилните жертви.

Въпреки бомбардировките на маковите плантации и лабораториите за хероин талибаните са запазили състоянието си и възможностите им са се увеличили.

Представителите на ислямските групи и религиозните авторитети проведоха серия срещи с представителите на талибаните в Индонезия и Саудитска Арабия, опитвайки се да привлекат последните към преговорите с правителството, но талибаните отхвърлиха тези предложения, наричайки ги част от „американския процес“ по оправдаване на войната, която САЩ водят. Що се отнася до Пакистан, той отрича своята помощ за талибаните и изразява готовност да помогне вътрешноафганистанския диалог да започне.

Накратко годината, преминала от времето на обявяването от Тръмп на „войната до победен край“, не е решила въпроса за ефективността на стратегията на САЩ в Афганистан и не е направила тази стратегия по-разбираема за американците.

Десетки хиляди талибани са убити и пленени, но движението не отслабва. Напротив, неговите редици растат. Пред 10 години правителството в Кабул оцени числеността на талибаните до 15 хил. души, а днес тези оценки достигат до 60 хил.

Появата през 2015 г. в Афганистан и Пакистан на филиал на „Ислямска държава“ наричащ се „Вилает Хорасан“ засили равнището на насилието. Вилаетът стои зад терористични актове срещу мирните жители – нещо с което талибаните не са се занимавали никога.

Разрешаването на конфликта в Афганистан не се способства от засиленото напрежение между САЩ и регионалните държави Иран, Русия и особено Пакистан.

Вече отдавна се знае, че афганистанските сили за сигурност не могат да със собствени сили да се справят със ситуацията. Двете фракции на парламента, образували се през 2014 г. в правителството на национално единство далеч не са единни. През всичките тези четири години правителството се делеше по най-важните въпроси.

Състоялият се терористичен акт, в резултат на който загинаха на практика всички ръководители на Кандахар, а командващият от ВС на САЩ остана жив по чудо, няма да укрепи вярата на населението в действащата власт. Най-дългата война в историята на САЩ ще продължи. Тя ще тече докато Вашингтон не разбере, че единственото решение на „проблемите в Афганистан“ е излизането на демократизаторите от тази многострадална страна.

 

Превод: В.Сергеев

Станете почитател на Класа