Много млади наши сънародници дават мило и драго да бъдат в редиците на Френския Чуждестранен Легион, оказва се, че това не е райското кътче на земята, условията на службата не са курорт. Легионът е създаден да защити властта от възмутеното обществено мнение. Легионерите ги изпращат на най-тежките и опасни задачи, а на война е като на война – загубите за неизбежни.

Легионът е създаден на 9 март 1831 г., когато по време на Наполеоновите войни Франция губи голяма част от колониите си и има нужда от нови териториални придобивки. Лаком залък в този смисъл са Азия и Африка. На краля му е ясно, че нито един от управниците няма да се предаде доброволно, а войните струват много кръв. Тогава в главите на кралските съветници се ражда следната мисъл: защо да жертваме живота на французите, когато може за целта да се използват чужденци? Първите записали се в легиона са поляци и италианци, избягали във Франция след неуспешните въстания в страните си. Френските власти решават, че няма да приемат само чужденци, които много често не желаят да воюват. В новоизпеченото подразделение влизат хиляди френски криминални престъпници, които заменят затвора и дори смъртното наказание със служба в легиона. От този момент авантюристи и бандити, готови за пари на всичко, стават неотменна част от Френския Чуждестранен Легион. Първото крупно завоевание на легионерите е Алжир, кампанията продължава 20 години и струва хиляди живота. Довчерашните бандити безмилостно убиват местното население и потушават всяка съпротива. И къде ли не е воювал по това време легиона? Бойната му „биография“ освен с Африка се свързва с огромни територии от Мексико и Индокитай до Русия и Мадагаскар. Главното в тези войни е, че легионерите се превръщат в сляпо оръдие в ръцете на френските държавници, върху кръвта на което те градят своите богатства. Самият легион не е „богоугодно“ учреждение. Според поговорката на самите легионери „Там, където са минали легионерите, трева не расте“. И те правят всичко не само да я оправдаят, но и да изпреварят своите предшественици по злодеяния и количество пролята кръв.

   Първата голяма вълна наемници постъпва в легиона през 1914 г. Сред тях има анархисти, болшевики, меншевики, социалисти. През 1917 г. легионът се попълва от стотици руснаци от Експедиционния корпус, изпратен във Франция по молба на френското правителство за борба на Западния фронт. През следващите 1919 , 1920-21 г. във френския легион има нови попълнения. През 1921-26 г. в Мароко и потушаването на въстанието на друзите в Ливан и Сирия струват живота на много легионери, войници и офицери. Много от тях остават да лежат в мрачните марокански клисури и сирийски пясъци. След края на Втората световна война милион и половина руснаци влизат в антисъветски формирования, воювали на страната на немците с надежда да свалят омразната власт на Сталин. Според договора в Ялта всички ги очаква една съдба – връщане в родината. Находчивите французи и тук използват момента, като предлагат на руснаците за да избегнат лагерите, да се запишат за легионери. Малцина от тях оцеляват в индокитайския и алжирския ад . След края на студената война и разпадането на социализма нова вълна от източния блок постъпи в редовете на легиона. Мнозина българи, руснаци, македонски българи, сърби, хървати, поляци и пр. атакуват легионерските казарми с надеждата да получат заветното бяло кепе и знака на легиона във вид на граната. Причината за това е във факта, че много здрави мъже у нас се сблъскват с мизерията, липсата на средства за нормално съществуване. Но те далеч не знаят какво ги чака в легиона. Освен това съществуват редица митове, заради които мнозина се втурват да стават френско „пушечно месо“.

Мит 1

След пет години служба легионерът получава френско гражданство. Това не е така. Френски гражданин можеш да станеш след седмата година служба, тоест след два петгодишни договора.

Мит 2

Записалите се за легионери получават по 5000 евро на месец. Първо, такава заплата имат само старшите офицери, сержанти, аджодани до които се стига много трудно. Второ, дори в този случай легионерът не получава всички пари на ръка, а само една пета. Другата част отива в специална сметка на легиона и от нея легионерът може да се възползва само след изтичането на договора. С други думи, не дай си боже да те убият или дезертираш, всички пари остават в легиона. Освен това първата година легионерът получава скромната сума от 750 до 1000 евро, макар за някои наши сънародници тази сума да изглежда фантастична.

Мит 3

Условията на службата са курорт. По-голямата част личния състав на легиона прекарва на места, които наричат „трудни за обитаване“, примерно във френска Гвиана, която още се нарича „Сухата гилотина“. Който изкара три години тук, сериозно закъсва със здравето заради лошия климат. Малко по-добра е службата в пустинно Джибути, а още по-лошо е на тихоокеанския атол Муруруа, заразен с радиация след ядрените опити.

Мит 4

Легионери по време на мисия в Африка

Тренировка на легионери

Странните методи за подготовка в Легиона