След като станаха известни факти по т.н. афера Рекет, която разтърсва Скопие, трудно могат да бъдат спрени слуховете за политическа криза с възможност за падане на правителството. Някак от само себе си идва и поговорката „Който вади нож, от нож умира“. Позната е и в Повардарието.
Споменът, че сегашните управляващи в Република Македония, вече Северна Македония, дойдоха на власт, след като бяха оповестени записи, изобличаващи експремиера Никола Груевски и обкръжението му в незаконосъобразни действия, още не е избледнял. А ето как тези дни се оказва, че и днешни висши чиновници в Скопие имат недопустими от закона привички.
Изтичат в медийното пространство разговори между бизнесмени, политици, магистрати, в които се споменава и името на премиера Зоран Заев. Уликите идват след публикации в малкия италиански вестник „Ла Верита“, за който е известно, че стои близо до управляващата в Италия „Лига“. А сръбският президент Александър Вучич не скри: „От италиански източници зная, че има нови и други изненади по случая.“
Белград явно има за какво да си връща на Скопие, например за случая „Гомор Морина“, но трудно може да се докаже негова съпричастност към публикацията. Морина е член на АОК (Армията за освобождение на Косово) и по искане на Сърбия има европейска заповед за задържане поради участие в зловещи действия срещу сърби по време на войната от 90-те години. Задържан е при преминаване на границата със Северна Македония, но по искане на Прищина съдът в Скопие разреши освобожданетето му след месец престой в затвора. Ролята в случая на управляващи политици от албански произход в Скопие, включително на председателя на Собранието (парламента), е широко обсъждана тема в македонските медии. Факт е, че Скопие не се съобрази с искането на Белград за екстрадиция.
Тези дни обаче медии и общество са заети с дебати що за случай е публикуването на записите от „Ла Верита“ и дали това ще е началото на края на управлението на Зоран Заев. В записите бизнесменът Боян Йовановски (известен като Боки 13) изнудва Йордан (Орце) Камчев за 1.5 млн. евро, необходими за освобождаването му от задържане. А имена като това на Катица Янева, ръководител на спецпрокуратурата в Северна Македония, се чуват като съпричастни към случая и поели отговорност за нещо като съдействие.
Признания, че това е собственият ѝ глас, вече има, има и глас, който твърди, че е близък със Зоран Заев и премиерът е известѐн за случая, но остава другата интрига. Орце Камчев е онзи бизнесмен с доста авоари, който София предложи за свой почетен консул при съседката, а правителството на Зоран Заев отказа тази кандидатура. Нова македоно-българска шумотевица, от която България никак, ама никак не се нуждае в сложната обстановка на Балканите. Особено когато не се знае как ще завършат заседанията на смесената комисия за т.н. от нас „обща история“ и отразяването ѝ в учебниците в двете държави. Нали така е написано в прословутия Договор за добросъседство и сътрудничество от преди 2 години? Явно сагата с Гоце Делчев ще има продължение.
Информации за записи, подслушвания и уличаващи документи се носят и от други страни в региона. Сигурно е нова мода за решаване на политически въпроси, свързани с това кой докога да управлява. В Белград подслушвали президента, в Скопие опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ обвинява управляващите, че „аферата не е единичен случай, а само камъче от системата на престъпност и корупция в Македония“. И се искат не само оставки, ами и предсрочни избори. Даже нейни дейци наричат правителството „престъпна банда“. Подчертава се, че „цял свят гледа как близки на Зоран Заев (Боки 13) рекетират бизнесмен (Орце Камчев) от името на премиера, а спецпрокурор съдейства“ .
Разбира се, че премиерът Зоран Заев категорично отрича намеса в случая и обещава да направи всичко по силите си, за да изчисти репутацията на управляващата партия СДСМ, но дори коалиционните партньори, като албанската ДСИ, са изнервени. Оттам идват изказвания като „или ще се справим със ситуацията, или ще паднем от власт“. И това – в навечерието на приемането на Северна Македония в НАТО и при надежда наесен да започнат преговори за членство в ЕС.
От Запад, най-вече от Вашингтон, няма как да кажат друго, освен да се извърши „задълбочено разследване“ и се накажат виновните. Правителството не бива да пада, защото има още какво да прави за приемането на страната в Алианса. ЕС може и да почака. Но и Брюксел не се е засилил по темата, видно е. Така се действа днес, не само на Балканите.
Нима не прави впечатление как реагира Атлантическият съвет например по вноса на руско оръжие в Сърбия, която не е член на НАТО, въпреки че участва в общи учения в Черно море тази година? Деймън Уилсън, вицепрезидент на организацията, каза, че вносът на руско оръжие от Белград е „недопустимо“ и тези действия са „вредни и безотговорни, могат да навредят на целите на страната“. Трябвало да се мине през нормализиране на отношенията с Косово, а не през внос на руско оръжие. И още, че „сръбската опозиция действа при трудни условия и не ми харесва как се отразяват действията ѝ в медиите“.
Няма нищо скрито-покрито, „право куме, та в очи“, да се знае кои са на правия път. Сигурно затова президентът Вучич заяви, че „ни чака трудна есен и предстоящите избори ще доведат до точката на кипене“.
Какво повече трябва да кипне на Балканите, за да е ясно, че „регионът е в центъра на войната на Америка срещу Русия“, както пишат в Белград, но акцентират върху главната роля на Сърбия в тази битка. Екзотични идеи от рода да се предаде Косово за ползване от Москва, за да се запази като сръбска територия, само показват колко обезсърчени и загубили вяра са сърбите в борбата си за „Косово е Сърбия“.
Големите имат своите игри и няма да е изненада, ако накрая спретнат една нова Ялта за Балканите. Историята трябва да се учи и да не се забравя. Онова със записите и подслушванията е част от голямата игра за влияние, за запазване на позиции чрез удобни лидери и местене на пешките при необходимост. Ето, и опозицията в Унгария заговори, че ж. п. линията Будапеща – Белград не е изгодна, и то при финансовото участие на Китай. По-приемливо било усилията на държавата да се насочат към Триест, Италия, където унгарското правителство вече е закупило терен за изграждане на пристанищна и логистична база. Защо Будапеща да се меси из Балканите и да подкрепя китайския „Един пояс, един път“ чрез строеж на ж.п. линия от Белград до Будапеща!
Не е известен отговорът на Виктор Орбан, но се знае как Вучич отговаря на заплахите, че ще последва съдбата на Кадафи в Либия: „Много хора в Либия вече мечтаят за времето на Кадафи“.
Това трудно се проумява от онези, които редят картите на Балканите, Близкия изток и всичко около Русия. Те не забелязват с години как в Амстердам някой си Фестим Лато е създал собствена армия в частен имот, обучавал е бойци, бил е приятел с доскорошния премиер на Косово Харадинай и дори си е организирал военни паради, но упрекват външния министър на Сърбия Дачич, че призовал сърбите с американско гражданство да подкрепят Тръмп за следващ мандат като президент. В САЩ има 650 хил. сърби, но не те, а евреи подкрепят безрезервно Тръмп, докато албанската диаспора винаги гласува за Демократическата партия. Всички знаят защо. Поне това твърди Дачич, а сръбските медии го тиражират.
Обикновено в такава обстановка нормалният въпрос е „Къде е България“ или по-скоро „А сега накъде, България?“ Да се измъкнем като мокра връв в случая с аферата „Рекет“ в Скопие няма да е лесно, макар че е възможно. Ако политиците у нас случайно се разговорят с редови македонски граждани, ще чуят: „Нали вие бабувахте на Заев“. Ще разберат също, че населението в Повардарието е загубило вяра в това управление, което повтаря действия на предишното. Унинието, отчаянието и липсата на енергия са толкова познати, че няма смисъл от препирни дали сме един народ в две държави, или всеки си има своя история и идентичност. Разбираме се без превод, молим се в черквите на един език, но това не интересува онези, които редят пасиансите в региона. Те имат свои цели и не ги крият. Дори ги демонстрират. Наистина накъде? Убедихме се, че балансите не ни се удават. Но друго все още не е измислено. Търси се кой да мисли и как да го прилага. Явно предстои.
Зорница Илиева
