Преди пет години шотландците гласуваха на референдум за това да останат част от Обединеното кралство. Тогава темата за нефта в Северно море – кой го притежава и как трябва да се управлява той – беше основна част от платформата за независимост на Шотландската национална партия (SNP).

Около продължаващия хаос с Брекзит изглежда малко вероятно шотландците отново да гласуват по въпроса за евентуална независимост от Великобритания, но ако все пак се стигне до втори референдум, силните ветрове и вълни край бреговата линия на Шотландия ще имат не по-малко важна роля в следващата кампания.

Според някои изчисления Шотландия разполага с около 25 процента от всички крайбрежни ветрови и вълнови ресурси, както и с около 60 процента от вятърния капацитет на суша на Великобритания.

Възобновяемата енергия генерира около 6 милиарда паунда (около 6,94 милиарда евро) годишно за шотландската икономика, а износа на електричество от зелена енергия се повишава всяка година. Пред лицето на задаващата се глобална екологична криза, както защитници, така и противници на шотландската независимост мислят, че страната може да отиде още по-напред в преминаването към алтернативни енергийни източници. Просто не са съгласни едни с други за това дали шотландската независимост може да помогне или да навреди на целта.

Националистите, водени от шефа на SNP и шотландския първи министър Никола Стърджън, са на мнение, че независима Шотландия може да стане пионер в производството на чиста енергия, с което да трансформира шотландската икономика така, както нефтът го направи през 70-те и 80-те години, след като за пръв път беше открит във водите край Абърдийн.

Тези, които са за оставането в Обединеното кралство, защитават тезата, че индустрията за зелена енергия на Шотландия може да разцъфти чрез близко сътрудничество с останалата част от кралството.

Том Уилс, специалист в областта на възобновяемата енергия, коментира, че близо 80 процента от електричеството на страната идва от възобновяема енергия, но "с независимостта може да се постигне много повече".

"С контрол над енергийната политика можем да използваме силните си страни като държава, като например взимаме стратегическо решение за това как да разширим електропреносната си мрежа", казва Уилс.

Според него на Обединото кралство му липсва последователна индустриална стратегия що се отнася до шотландската възобновяема енергия. Сочи успеха на други малки държави - като Дания - като пример за зеления потенциал на Шотландия, който губи от провалите на няколко поредни правителства на Великобритания да инвестират правилно в него.

"В края на 70-те Британия имаше ранно предимство в енергията от вятъра, но когато цената на петрола се срина, [съюзът] се отдръпна и загуби от други държави", допълва Уилс.

Екологичният аргумент за шотландска независимост се засили през последните години заради серия от наложени от британския парламент съкращения в сектора за възобновяема енергия.

След идването на власт на консерваторите през 2010 г. министрите започнаха да орязват държавното финансиране за проекти за зелена енергия като част от по-голям опит да се елиминира бюджетният дефицит на Обединеното кралство. Правителствените субсидии за добив на енергия от вятъра, подкрепата за изграждане на големи соларни инсталации и данъчните облекчения за стимулиране на купуването на електрически коли – всички те бяха премахнати или намалени по време на управлението на торите.

Същевременно данни от миналата година показват, че инвестициите в чиста енергия във Великобритания са намалели с 56 процента през 2017 г., въпреки че този спад изглежда се усеща по-леко в Шотландия, тъй като местният парламент не оттегля подкрепата си за сектора.

Подкрепящите независимостта цитират тези трендове като доказателство, че не може да се има доверие на Лондон да е защитник на възобновяемите ресурси на Шотландия или да отдалечи Шотландия далеч от зависимостта от изкопаеми ресурси, докато заплахата от глобалното затопляне става все по-голяма.

Но защитниците на Обединеното кралство настояват, че успехът на зеления енергиен сектор на Шотландия всъщност зависи от продължителния успех на един общ, обединен енергиен пазар във Великобритания, както и на умението на кралството да проектира своето влияние на световната сцена. Тези предимства ще бъдат загубени, ако Шотландия реши да напусне Великобритания, казват те, с което страната ще бъде ограбена от по-широките финансови възможности на Великобритания.

Даниел Роули, местен депутат и член на лейбъристите, посочва, че да не си част от по-голяма мрежа може да промени начина, по който Шотландия може да действа що се отнася до енергията.

"Великобритания е член на Съвета за сигурност на ООН и на Световната банка. Климатичните промени са една от темите там [и] без съмнение да имаш по-силен глас е по-полезно", казва Роули.

Шотландският парламент в момента няма юрисдикция над лицензионните споразумения за нефта и газта в Северно море и повечето аспекти от шотландската енергийна политика остават запазена територия за властта в Лондон. Но това може да се промени с независимостта.

Шотландската национална партия (SNP) е на власт от 12 години. Тя вече опита да позиционира Шотландия като световен лидер в областта на климатичните промени. В началото на септември Стърджън разкри програмата на правителството си и плановете си за "Шотландска зелена сделка", подпомогната с 3,8 милиарда долара инвестиции и новата Шотландска национална инвестиционна банка.

"Основната мисия" на тези програми ще е да гарантира преминаването към икономика, в която остатъчните парникови газове биват компенсирани чрез дейности като залесяване или добив на енергия от чисти източници.

Малко след изказването на Стърджън шотландският парламент подкрепи целите за ограничаване на вредните емисиите да бъдат увеличени – от 70 на 75 процента до 2030 г., както и до нулев въглероден праг до 2045 г.

Очевидният радикализъм на Стърджън по въпросите за околната среда обаче е сходен с плановете на лейбъристката партия във Великобритания. Тя се зарече да прокара мултимилиардната "Зелена индустриална революция" - инициатива, която според партията ще създаде хиляди "зелени работни места" из страната, включително Шотландия. Стърджън не е коментирала техните предложения, но продължава да настоява за независимост, която според нея е необходима стъпка в борбата на Шотландия срещу климатичните промени.

На това мнение е и Лори Макфарлин – икономист от Единбург, който е съветвал администрацията на Стърджън при създаването на Шотландската национална инвестиционна банка. По думите му британският бизнес системно не успява да осигури инвестициите, необходими за финансиране на зелените инфраструктурни проекти в Шотландия. Изводът е, че за да бъдат постигнати скоро целите за по-малко замърсяване, процесът "трябва да се ръководи от държавата, от публичния сектор", коментира той.

Въпреки това растат тревоги за това в каква степен обикновените шотландци ще се облагодетелстват от една революция на възобновяемата енергия в страната.

Под управлението както на SNP в Шотландия, така и на торите в Лондон, сериозни части от шотландската зелена инфраструктура вече бяха продадени на компании, базирани в други страни. Френски, португалски и японски компании инвестират в някои от проектите. При една от вятърните ферми работата е свършена от работници от Индонезия, а при друга перките на турбините са произведени от датска компания.

Доклад от Конгреса на шотландските профсъюзи през април посочва, че аутсорсинга на елементи от инфраструктурата за възобновяема енергия на Шотландия е "провал на индустриалната политика", тъй като работниците, бизнесите и правителството "не се облагодетелстват от природните ресурси" на страната.

Проблемът за Стърджън е, че всеки опит да обедини своите политически съюзници около въпроси в енергетиката по пътя към друг референдум най-вероятно ще се провали. Движението за независимост само по себе си е разделено по въпросите за скоростта и мащаба на прехода на Шотландия към по-малко вредни емисии.

Независимо дали един нов референдум ще доведе до независимост, при липсата на правилното стратегическо планиране има риск Шотландия да загуби икономическите предимства на зелената енергия през XXI век, по същия начин, по който пропусна да се възползва от пълния потенциал на нефтените си залежи през миналия.

Стърджън изглежда решена да проведе друг референдум за шотландската независимост скоро – може би дори през втората половина на 2020 г. Ако й се получи, делегатите от следващото голямо събиране на ООН по въпросите за климата, което ще се проведе в Глазгоу в края на 2020 г., може да видят от първа ръка как шотландските политици отговарят на растящите искания за национален суверенитет и икономически контрол в ерата на екологична разруха.

Предизвикателството пред Стърджън е да убеди шотландските гласоподаватели, че те са - или могат да бъдат - най-ефективните попечители на богатите си природни ресурси.