Налива 130 млн. евро в полски LNG терминал
Европейската комисия (ЕК) одобри финансиране на стойност 130 млн. евро за разширяване на терминала за втечнен природен газ (LNG) в Северозападна Полша, с което предизвика отново гнева на зелени активисти, които се противопоставят на продължаващата подкрепа за проекти за изкопаеми горива от страна на блока, пише Euractiv.
Финансирането от Европейския съюз (ЕС) ще помогне за увеличаване на капацитета на терминала "Швиноуйшче" (Świnoujście) за преобразуване на LNG в газообразна форма, съхраняването му и гарантиране на лесното му транспортиране, се казва в съобщение на Комисията.
Финансирането беше предоставено по-специално поради важното регионално измерение на проекта, обясняват от ЕК, като посочват, че LNG от полския терминал ще бъде транспортиран чрез новоизградените междусистемни връзки до други страни, включително балтийските държави, Словакия, Чехия и Украйна.
Погледната през очите на Полша, основната идея на Варшава е да се дистанцира от руските доставки, като насочи своята диверсификация към други източници. Полша няма намерение да подновява изтичащия в края на 2022 г. договор за внос на руски газ и усилено работи за това да прекрати изцяло покупките на синьо гориво от Русия.
В тази връзка страната работи по два основни енергийни газови проекта – газопровода „Балтийска тръба“, който ще транспортира норвежко гориво през Дания, като изграждането на съоръжението се очаква да започне през пролетта на 2020 г. и да приключи през 2022 г., на 1 октомври; разширяването на мощностите на "Швиноуйшче" представлява втората част от плана на Полша за диверсифициране на източниците на газ. Съоръжението разполага с годишен капацитет между 5 и 7,5 млрд. куб. м.
Общият капацитет на двата проекта възлиза на 17,5 млрд. куб. м годишно, което съответства относително на актуалното годишно търсене в Полша.
Заместник-председателят на ЕК, отговарящ за Енергийния съюз Марош Шефчович заяви, че „аплодира ангажимента на Полша към политиката за диверсификация, която е в центъра на стратегията за енергиен съюз“.
„Това е още една ключова стъпка към засилване на сигурността на доставките на цяла Централна и Югоизточна Европа, повишаване на конкуренцията на регионалния пазар на газ и осигуряване на промишлеността, както и на домакинствата със сигурна, надеждна и достъпна енергия.“, сподели Шефчович.
Финансирането също е „част от текущите усилия за постигане на енергийна независимост и целите на ЕС в областта на климата“, добавят от Комисията.
Зелените активисти от своя страна бяха по-малко впечатлени, като не одобряват участието на американските компании в изграждането на терминалите или използването им за доставка на шистов газ в Европа.
„Виждаме, че американските компании участват или се интересуват от доставката на втечнен природен газ чрез тези нови терминали“, споделя Фрида Киенингер от неправителствена организация Food & Water Europe за Euractiv. „Това отговаря на целта на САЩ да стане най-големият износител на втечнен природен газ до 2022 г., изпреварвайки Катар“, добавя тя.
До 2022 г. САЩ вероятно ще станат най-големият износител на LNG в световен мащаб, според прогнозите на консултантската агенция McKinsey Global Gas & LNG.
Освен това, според проектите Комисията ще подкрепи поне 55 нови инфраструктурни проекта за фосилни газове в цяла Европа като част от новия си списък с приоритетни енергийни проекти, известни като „Проекти от общ интерес“ (PCI).
„Проблемът с климата не може да бъде разрешен чрез подкрепа на десетки проекти за изкопаеми газове“, посочва Киенингер. „Този четвърти списък с приоритетни енергийни проекти на ЕС напълно противоречи на заявената от Комисията цел за декарбонизиране на нашата икономика“, добавя още тя.
