Докато антиправителственото движение в Хонг Конг продължава да бушува, анализаторката Грийнстийн разглежда какво предизвика размириците, острите проблеми на социалното неравенство, които ги подхранват, и как силите във Вашингтон използват това обществено недоволство за собствените си цели.

Лично станала свидетел на бруталните сблъсъци и разговаряла с ключови фигури от двете страни на барикадите, Мишел Грийнстийн от RT America нарисува изчерпателна картина на произхода и ръководителите на протеста.

Спорният законопроект за екстрадиция, който бе катализаторът на въстанието това лято, послужи само като предлог за протести, докато същинската му природа беше грубо погрешно тълкувана и квалифицирана като „бунт заради липсата на демокрация". Това не означава, че островитяните - задушени от прозаични проблеми като високите цени, лошите жилищни условия и намаляващите перспективи за заетост на завършилите образование - нямат за какво да се ядосват.

И въпреки това демонстрантите очевидно нито веднъж не предизвикаха властите на Хонконг заради това социално неравенство. Те насочиха яростта си единствено към континентален Китай - докато междувременно унищожават собствения си град и на практика молят САЩ да го санкционират, само за да наранят Пекин.

С младите и прогресивни лидери на хонконгското въстание, прославяни като благородни „продемократични" воини и посрещнати в САЩ с отворени обятия, Вашингтон дори не се опитва да скрие факта, че протестите бяха отвлечени от САЩ, за да демонизират и дестабилизират основния си икономически конкурент - Китай.

„Първоначалното движение бе ерозирано. Сега става въпрос само за противопоставяне на китайското правителство и подкопаването на държавната власт ", казва Стенли Нг Чау-пей, президент на Федерацията на синдикатите, най-голямата трудова и политическа група в Хонконг.

Това е поредният пример на яхване от САЩ на едно - иначе справедливо недоволство - и насочването му към чужди и нечисти цели.