Лидерите на НАТО се събират в Лондон днес, в момент, когато най-големият военен съюз в света отбелязва 70-ия си рожден ден, борейки се с един от най-объркващите противници: самия себе си.
Докато хиляди войници стоят в готовност на източния фланг на НАТО, за да сдържат Русия – причината, заради която трансатлантическият алианс бе основан през 1949 г. – или пазят мира на места като Афганистан и Косово, лидерите на страните от организацията с най-големите армии се критикуват един друг.
Преди двудневната среща на върха, която включва приеми в Бъкингамския дворец и на „Даунинг стрийт“ плюс работна сесия в курорт за голф край Лондон, Карен Донфрийд, президент на мозъчния тръст „Германски Фонд Маршал“, каза, че 29-те съюзници от НАТО очакват тази среща „с лошо предчувствие“.
„Малцина очакват тази среща да бъде едновременно обединяваща и да спре растящите пукнатини в спойката. Лидерите на алианса носят отговорността за формулирането на общата цел и запазването на смисъла за съществуването на НАТО. Ако те не направят това, Владимир Путин ще вдигне тост в Москва за хилавото състояние на 70-годишния алианс“, каза тя, визирайки руския президент.
През последните месеци президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че мирът е близо в Афганистан – най-дългата и най-скъпата операция на НАТО с оглед на загубени човешки животи и пари – и веднага след това прекъсна преговорите с талибаните. Сега те изглежда отново започват. В същото време броят на американските войници (в Афганистан) намалява. Останалите съюзници не са сигурни как да тълкуват това.
Миналия месец Тръмп прибързано изтегли американските войници от Северна Сирия. Турция възприе това като зелена светлина да започне нахлуване, което сериозно разтревожи европейските партньори от НАТО, много от които вече се борят с политическите последици, предизвикани от десетките хиляди сирийски бежанци, пристигнали през Турция в 2015 г.
Френският президент Еманюел Макрон, след като се оплака от „липсата на американско лидерство“ и предусещайки възможност за Франция да запълни този вакуум и да даде тласък за по-силна роля на Европа в сферата на сигурността, оплака „мозъчната смърт“ на НАТО и каза, че съюзниците трябва да бъдат „събудени“.
Макрон иска стратегически разговор за посоката, в която да се движи НАТО, за това кои са истинските противници, как да се води борбата с тероризма, как да се постъпва с непредсказуем съюзник като Турция и как да се подобрят отношенията с Русия, вместо да се провежда трета поред среща на върха за самобичуване по любимата тема на Тръмп: военните разходи.
Като най-нов пример за политически приятелски огън, Турция обвини Макрон, че подкрепя тероризма заради съгласието му да разговаря със сирийски кюрдски политик, когото Анкара смята за член на екстремистка групировка.
„Трябва да проверите дали не сте в мозъчна смърт, – каза Ердоган в петък по адрес на Макрон. – Турция да бъде изритана от НАТО или не, как ви изглежда това? Имате ли правомощия да вземете такова решение?“
Междувременно Ердоган възнамерява да извърши тестове на новата система за въздушна отбрана, закупена от Русия, която неговите партньори отказват да допуснат близо до каквато и да било военна техника на НАТО.
Германската канцлерка Ангела Меркел, която е към края на своето управление, играе ролята на посредник, опитвайки се да запази на релсите лидерския влак на НАТО. Погледнато отвън, а много вероятно – и откъм Кремъл, в случая изглежда става дума за чудесен акт за самонараняване.
НАТО няма реални войни, които да води, освен със собствената си мощ. Европейската сигурност е в способността на съюзниците да сдържат противници като Русия и потенциални такива като Китай. Тази способност за сдържане зависи от балансирано смесване на военни позиции и демонстрация на политическа решимост, като се говори с общ глас.
След като Русия анексира украинския Кримски полуостров през 2014 г., НАТО разположи над 4000 войници в Естония, Латвия, Литва и Полша, за да охлади военния авантюризъм на Путин. Съюзниците също така прекратиха съкращенията на военните си бюджети, започнали след края на Студената война, и увеличиха разходите си за отбрана.
Но това, което най-много пречи на усилията на НАТО в областта на сигурността, са публичните дрязги между „големите“ в алианса. „Лидерите носят отговорност да не подкопават способността за сдържане, – каза Томаш Валашек, старши изследовател в мозъчния тръст „Карнеги Юръп“. – Сдържането е не само да имаме бомби, куршуми, ракети, самолети, а в наши дни и всякакви киберсредства, които да разположим срещу своя противник. Сдържането означава още и да показваме ясно, че не говорим празни приказки, когато казваме, че сме алианс от 29 членки и че сме готови за единен отпор, когато се случи нещо лошо.“
„Нашите противници непрекъснато търсят пукнатини в нашата броня или признаци за разделение. Бог е свидетел, че имаме достатъчно такива“, добави той.
На 70-ия рожден ден на НАТО лидерите на страните от организацията ще приемат на срещата си декларация – ако алиансът оцелее при залповете от приятелски огън – която ще фокусира вниманието върху бъдещето, поставяйки въпроси като нови разговори за разоръжаване, ролята на алианса в космоса и политиката му към Китай. Главното предизвикателство пред него днес може да бъде да надживее онези свои лидери, които искат да вървят по свой собствен път.
