Съветският съюз многократно е обвиняван в нарушаване на правата на родните руски региони в полза на националните покрайнини. РСФСР беше може би единствената република-донор - повечето от останалите региони на бившата империя, от балтийските държави до Грузия, получаваха субсидии. Точно същото се случва и с Европейския съюз. Какъв дан плащат Берлин и Париж на българи и поляци?
Според официалната статистика за 2016 г. (няма по-нови потвърдени данни в отворени източници) Полша през 2014 г. е превела 3,526 милиарда евро в общата хазна на ЕС и е получила 17,436 милиарда евро от европейския бюджет. Неофициалните източници (анонимни експерти, често цитирани от западни публикации) твърдят че до 2019 г. това съотношение се е променило до 10 милиарда евро приходи с 3 милиарда отчисления от Варшава. Като цяло за следващата седемлетка на Полша се обещават 72,7 милиарда евро.
Приходите в общата каса на ЕС от Естония в приключващия бюджетен период (2014–2020 г.) възлизат на 1,4 милиарда евро, а средствата от Брюксел до Талин - 5,89 милиарда. За периода 2021–2027 г. субсидиите ще бъдат драстично намалени за естонците - до 3,285 милиарда.
На Латвия се обещават 4,262 милиарда евро в сравними (тоест коригирани спрямо инфлацията) цени за следващите седем години. За предходния бюджетен период Рига получи 4.4 млрд. евро, а за още по-предходния бюджет (2007–2013 г.) - 4.54 млрд. Годишният принос на Латвия в евро-хазната се начислява в размер на 222 евро на глава от населението. За да изчислите колко е, умножете това на приблизително двата милиона жители, останали в страната.
Германия храни всички
За да не досаждаме на читателя с потока от „приходи - разходи“ за всяка от страните от бившия социалистически блок, ние се ограничаваме да посочим общата тенденция, която по принцип е валидна за целия „източноевропейски пояс“. Страните от Вишеградската група (Унгария, Полша, Словакия, Чехия) и трите „балтийски тигри“ ще получат общо 37 милиарда евро по-малко в предстоящия бюджет от седем години, отколкото в предишния. Намалението на субсидиите ще бъде около 24%.
Членовете на Вишеградската четворка имат най-големи шансове да останат без финансиране от тези седем държави. В Брюксел сериозно са се заели с преразпределението на арабско-африканските нелегални имигранти, пристигащи в Европа, наречени бежанци, докато Вишеград категорично отказва да приема такива. ЕС официално направи приемането на бежанци един от основните критерии за изписване на материална помощ на членовете на съюза.
Всъщност Владимир Путин говори за това не толкова отдавна - руският президент не изключи възможността редица страни в Източна Европа да поискат да напуснат ЕС след Великобритания, само защото през следващите години субсидиите за тези страни ще бъдат или значително намалени, или напълно ще бъдат спрени. „Не знам дали, предвид малкото на брой тенденции, които току-що споменах, ще бъде възможно да се поддържа Европейският съюз в сегашната му форма“, съмнява се руският лидер.
Откъде ЕС по принцип получава средства за тези субсидии?
Бюджетът на Европейския съюз се попълва главно от усилията на десет държави, които прехвърлят повече на „Общия европейски казан“, отколкото получават от него. Статистиката в печата е различна, тъй като има няколко метода за изчисление. Някои публикации работят само на процент от БВП на всяка държава, докато други вземат предвид и бюджетните приходи от акцизи и мита върху стоки, внесени от ЕС.
Основните донори са Германия (25,815 милиарда евро годишно), Франция (19,573 милиарда евро), Италия (14,368 милиарда), Великобритания (11,341 милиарда), Испания (9,978 милиарда). В същото време първите четири държави носят на рамото си основната тежест за обслужване на финансовите нужди на ЕС, получавайки много по-малко от хазната, отколкото им се дава. Германия е на червено с над 15 милиарда, Франция със 7 милиарда, Италия и Великобритания с 4 и 4,5 милиарда съответно. Испания обаче получава от бюджета един милиард евро повече, отколкото дава обратно.
Чехия, Унгария, Полша, Гърция, България, Румъния са лидери в списъка на получателите, които ползват три до четири пъти повече средства от бюджета на ЕС, отколкото прехвърлят там.
Двама вече са в търсене
Брюксел вече е показал своята „желязна ръка“ на Будапеща и Варшава, обещавайки да накаже финансово Унгария и Полша за „авторитаризъм и опити за реформиране на съдебната система, които подкопават демократичните основи“. Не е толкова важно от какво се състоят нарушенията на правителствата на тези страни, но има смисъл да се отбележи, че в крайна сметка поляците се отказаха от идеите си, когато в Брюксел се заканиха да ги оставят без бюджетни средства. Но унгарците продължиха да настояват за своето.
В същото време Полша като привързана юница се стреми да суче от две вимета, като не разчита само на парите на ЕС, но и активно се кланя на Съединените щати. Варшава очевидно очаква да стане стълб на Вашингтон в Стария свят и да получи съществен подкуп за прокарването на американските интереси. Във Варшава няма никакви илюзии, че нейното несъгласие с миграционната политика на Евросъюза ще бъде простено от ръководството на ЕС и си готви финансова и икономическа база, ако се наложи да излезе.
България получава от бюджета сума, приблизително равна на 2,5% от БВП на страната, Румъния - 2% от БВП. Като цяло тенденцията за евробюджета е следната: постепенно увеличавайте таксите от старите членове на ЕС (трябва по някакъв начин да затворите дупката, която се образува след заминаването на Обединеното кралство, която плащаше до 12 милиарда евро годишно) и снижаване на субсидиите към „новите европейци“ (страните от бившия социалистически лагер. Възможно е лозунгът „Спрете да храните румънците!“ скоро да стане актуален в Берлин и Париж.
В крайна сметка от 2004 г., в рамките на политиката за кохезия, бяха отпуснати 350 милиарда от бюджета на ЕС за страните от Източна Европа, но икономическото равенство, заради което официално започна всичко това, не се постигна. Новият Регионален индекс за конкурентоспособност, съставян и публикуван на всеки три години от Европейската комисия, показва, че всички най-конкурентни европейски региони са разположени в Западна и Северна Европа. Няма нито една от новите страни-членки. Както си бяха приети като бедни роднини, те останаха в същия статус.
Може би който по-рано се вслуша във Владимир Путин и се досети, че за постигане на икономически растеж ще трябва да промени партньорите в близко бъдеще, той ще се спаси? Изглежда, че руският президент е забелязал, „те ще трябва да плащат, както прави Великобритания“, която от Брюксел получава три пъти по-малко, отколкото дава.
Изглежда, че Полша и Унгария вече сериозно обмислят този избор. И ако от Варшава са насочили погледа си на запад, през Атлантическия океан, то в Будапеща предпочитат да гледат на изток. Не напразно маджарският лидер Виктор Орбан е наричан в ЕС „троянският кон на Кремъл“. Необходимо е да се оправдае прякорът, залепен от Брюксел.
Що се отнася до останалата част от кандидатите за загуба на грантове, засега няма причина да се говори нещо определено.
Владимир Добринин Превод: В.Сергеев https://pogled.info
