През 1937 г. Джон Мейнард Кейнс изнася лекция на тема „Някои икономически последствия от намаляващото население“. Мнозина по онова време чувстваха, че светът е пренаселен и по-малкото хора могат да бъдат само нещо добро, гледна точка, която самият Кейнс споделяше. Но целта на лекцията му беше да отправи предупреждение: намаляващото население има неприятни икономически странични ефекти, пише Робин Хардинг за Financial Times.Оказа се, че Кейнс се е тревожил няколко поколения по-рано. Раждаемостта скочи по време на следвоенния бейби бум. Днес обаче неговото предупреждение звучи като пророчество. Населението вече намалява в страни като Япония и бъдещ глобален спад е по-правдоподобен от всякога. Както и през 30-те, мнозина приветстват перспективата - до голяма степен поради екологични причини - но икономическият спад може да бъде по-остър, отколкото дори Кейнс е очаквал. 

Бъдещото население ще отразява наистина забележителен спад в глобалната раждаемост. В богатите страни тя се колебае под нивата на заместване от 2,1 деца на жена в продължение на десетилетия, но сега е под този праг в държавите със среден доход по целия свят, от Иран през Тайланд до Бразилия. В Южна Корея раждаемостта спадна до едва 0,98 миналата година, като дори в САЩ достигна историческо дъно от 1,73 раждания на жена.

Предвид родителското желание да се инвестира във всяко дете, скокът в раждаемостта в богатите страни не е вероятен. Според най-новите „Перспективи за световното население” на ООН, 27 страни имат по-малко население в сравнение с 2010 г. и се очаква 55 държави - включително Китай - да преживеят спад до 2050 г. През 21 век намаляващото население ще се превърне в нормалност.

Някои от икономическите последици са очевидни: по-малко хора произвеждат по-малко неща, така че намаляващото население означава по-бавен икономически растеж или дори спадане на производството. Но по-малкото хора съшо така консумират по-малко: важното за жизнения стандарт е продукцията на човек и решаващият въпрос е дали намаляващото население може да се отрази на това. Има най-малкото теоретични причини, според които отговорът е да.

Основната загриженост на Кейнс е била слабото търсене на инвестиции в свят, в който компаниите очакват намаляващ брой клиенти. Това, се е опасявал той, ще доведе до недостатъчно търсене и по този начин до висока безработица. Демографията е тясно свързана с оригиналната теория за „трайната стагнация” на Алвин Хансен от 30-те години на миналия век - ситуация на застой в растежа и ниски лихвени проценти - която бе възкресена през последните години.

Решението, което Кейнс предлага е поразително сходно на съвременните дебати: „Смятам, че при стагниращо население ние ще бъдем абсолютно зависими за поддържането на просперитета и гражданския мир от политиките за увеличаване на потреблението чрез по-равномерно разпределение на доходите и понижение на лихвите.” Последното се случи.

За Кейнс рискът от намаляващото население е безработицата - той не вижда причина то да се отрази на жизнения стандарт или напредъка на новите технологии. Съвременната икономическа наука, която се опитва да обясни темповете на научните открития, е по-малко оптимистична.

В ново изследване, провокативно озаглавено „Краят на икономическия растеж?“, професорът по икономика от Станфордския унивeрситет Чарлз Джоунс моделира какво може да се случи в свят с намаляващо население. Вместо БВП на човек да се увеличи, дори и при спадане на общата продукция, той твърди, че жизненият стандарт ще стагнира, тъй като населението постепенно се стопява.

Джоунс приема, че икономическият растеж в крайна сметка идва от новите идеи, а намирането им зависи от броя на хората, които ги изследват. Ако населението започне да намалява на глобално ниво, това би означавало все по-малко хора, посветени на изследванията и по този начин все по-бавен напредък, във време, когато новите технологии вече изглеждат все по-трудни за откриване.

Работата на професора предполага, че намаляването на населението може да доведе до по-бавен растеж на жизнения стандарт. Но съществува още по-тревожна възможност: порочен цикъл, при който ниската раждаемост в едно поколение причинява такава в следващото, което вкарва населението в низходяща спирала. Това е сценарият, който демографът Волфганг Луц и колегите му наричат ​​„Хипотеза за капана на ниската раждаемост“.

Те описват набор от механизми, чрез които ниската раждаемост може да се предава от поколение на поколение. По-специално, те сочат, че готовността за сключване на брак и за деца зависи отчасти от това дали една двойка може да посрещне материалните си цели. Но ниската раждаемост върви ръка за ръка със застаряващото население и нарастващата данъчна тежест за покриване на пенсиите и здравеопазването. На места със слабо предлагане на жилища спадащите лихви също така водят до повишаване на цените, което оказва още по-голям натиск върху финансите на младите.

Има причина да се подозира, че тези механизми вече работят за потискане на раждаемостта. В Япония, например, почти целият скорошен ръст в доходите на хората в трудоспособна възраст бе изяден от вдигането на данъците и вноските за социално осигуряване.

Кейнс заключава: „Искам само да ви предупредя, че оковаването на един дявол [ръстът на населението] може, ако сме небрежни, да послужи за отвързването на друг, още по-свиреп и по-необуздаем.“ Време е да вземем това предупреждение присърце.

Петър Нейков, редактор Божидарка Чобалигова