Берлинската среща на върха за мир показва, че Русия и Турция имат важна роля, тъй като са сред малкото страни, които наистина могат да повлияят на ситуацията в Либия, оценяват анализаторите.

Мирната конференция за Либия, проведена в Берлин, успя да обедини множество световни лидери, които да се опитат да намерят изход от гражданската война, бореща опустошената от години земя. Но също така ясно показа, че много малко държави наистина могат да придвижат напред либийския мирен процес, тъй като повечето не разполагат със стратегия и воля за превръщане на думите в дела.

Конференцията показа, че европейски лидери като германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон нямат „ясна пътна карта", която биха могли да използват за излизане от задънената улица.

Конференцията само направи още по-очевидна ролята на Русия и Турция, които вече действаха на място преди преговорите в Берлин.

Въпреки че участниците в Берлинската конференция постигнаха съгласие по набор от „подробни предложения" за почти всеки аспект на разрешаването на кризата, все още има дълъг път до траен мир в Либия, отчасти защото двете основни враждуващи страни все още се борят за примиряване на различия, които им пречат дори да седнат заедно на масата за преговори.

Фактът, че Хафтар и Ал-Сарадж все още не са готови да се срещнат лице в лице, не е точно изненадващ, но и не вдъхва оптимизъм, има твърде много в залога и за двамата, за да оставят нещата на случайността. Това са най-големите запаси от нефт и газ на африканския континент, а Либия е и основен възел за много мигранти да достигнат Европа.

За гарантиране на примирието може да са необходими мироопазващи сили, но едва ли някоя държава изглежда е готова да поеме такъв риск.

Разполагането на мироопазващи сили в Либия наистина може да бъде решение, за да се гарантира, че се поддържа "буферна зона между двете страни".

Тук отново се пада на Москва и Анкара да убедят враждуващите страни да поддържат примирието.

Москва и Анкара вече имат положителен опит от предприемането на ефективни мерки за борба с конфликтна ситуация, когато всички предишни преговори са се провалили. Именно това се случи в Сирия, когато Русия, Турция и Иран се събраха, за да сформират групата от Астана и след това взеха някои много смислени решения на място.

Сега триото Русия, Турция и Италия може да повтори този успех.