Съветът на Европейския съюз  по икономическите и финансови въпроси (Екофин) препоръчва да бъдат предприети реформите, които са необходими за завършването на архитектурата на Икономическия и паричен съюз (ИПС).

Това се посочва в позиция, в която нееднократно се призовава и за по-голяма координация – на макроикономическите политики, на фискалните политики, които следва да допълнят паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), на политики, насърчаващи иновациите и икономическото развитие, с цел по-голяма подкрепа за икономическия растеж на валутния блок на ЕС.

„Европейската централна банка поддържа приспособима парична политика, за да помогне на инфлацията да постигне своята средносрочна инфлационна цел, като същевременно подкрепя растежа и създаването на работни места. Фискалната политика трябва да допълни позицията на паричната политика, както и структурните реформи в различните сектори, включително тези, необходими за завършване на архитектурата на Икономическия и паричен съюз (ИПС)“, посочва се в позицията на Европейския съвет.

„Съгласуваността и балансът в комбинацията от макроикономически политики на еврозоната, включително паричната, фискалната и структурната политика, са от решаващо значение за осигуряване на стабилен, приобщаващ и устойчив икономически растеж и за ефективно реагиране на устойчивата ниска инфлация, отслабване на перспективите и рисковете за дългосрочен растеж“, допълва се в документа.

Според Съвета задълбочаването на ИПС би довело до по-добри макроикономически резултати. Непълният ИПС възпрепятства финансовата интеграция. Това ограничава възможностите за финансиране на така необходимите инвестиции за насърчаване на приобщаваща, продуктивна, устойчива и стабилна икономика.

Непълният ИПС също пречи на безпроблемното предаване на паричната политика в еврозоната и ограничава възможностите на Европа да определи своята икономическа съдба.

Рискове пред икономическите перспективи

Еврозоната продължава разширяването си, но с взаимосвързани рискове пред перспективите и несигурност на хоризонта. Очертава се риск от по-продължителен период на нисък растеж и инфлация, обусловен от анемичната производителност и застаряването на населението.

Основната инфлация остава в рамките на 1-1,5% и се очаква да се задържи в тези граници през тази и следващата година. Индикаторите на пазара на труда продължават да се подобряват, макар и с по-бавни темпове, а растежът на заетостта се очаква да се забави още повече. Остават и предизвикателствата по отношение на качеството на работните места. Въпреки добрите условия на пазара на труда, растежът на реалните заплати е бавен – под 1%, констатира Съветът.

В документа се подчертава, че се налага предприемането на структурни реформи а засилване на устойчивия растеж и инвестиции в материален и нематериален капитал за увеличаване на производителността. Това би помогнало особено на онези страни, чийто потенциал за растеж е очевидно по-нисък от средния за еврозоната, и би било необходимо да предотвратяване изпадането на икономиката в еврозоната в продължителен период с нисък потенциален растеж и производителност, ниска ценова инфлация и ръст на заплатите, както и нарастващо неравенство.

Реформите и инвестициите остават от решаващо значение, за да се гарантира, че еврозоната възобновява инерционния си растеж, преодолява по-силен натиск в средносрочен и дългосрочен план, произтичащ и от влошаващата се демография, и улеснява трансформацията към устойчива икономика.

Климат, „зелен“ и цифров преход

Икономическото въздействие на изменението на климата - един от най-големите системни рискове пред световната икономика, финансовите системи и обществата днес, започва да се вижда, предупреждават от Съвета на ЕС в позицията си за икономиката на еврозоната. документа се подчертава, че рисковете се увеличават и ще имат широко влияние, особено върху уязвимите общности.

Ако не бъде придружено от подходящи мерки, това може да има отрицателни последици за устойчивостта на нашите икономики, за приобщаването и дългосрочния потенциал за растеж, предупреждават от Съвета.

В този контекст инвестициите и създаването на регулаторни и финансови условия за правилен преход към устойчива икономика биха били от съществено значение, подчертава се в позицията.

„Зеленият“ преход ще трябва да вземе предвид въздействието върху различните части на обществото. Инвестициите за улесняване на трансформацията към устойчива икономика ще трябва да бъдат придружени от ценообразуване на въглерод, подходящо регулиране във всички сектори и инвестиции в умения и подкрепа за преходи за работа, за да се гарантира, че всички граждани ще извлекат ползите от технологичните промени, препоръчват от Съвета.

Мобилизирането на публични и частни фондове за инвестиране в „зеления“ и цифров преход може да помогне за поддържане на растеж в краткосрочен план и посрещане на дългосрочните предизвикателства пред нашите икономики.

Докато цифровата революция може да доведе до възможности по отношение на производителност, растеж и създаване на работни места, тя може също така да предизвика предизвикателства, по-специално за по-малко квалифицираните работници, които нямат умения да работят с нови технологии.

Европейският съвет отбелязва като предизвикателство и различните скорости на преход към цифровата икономика между държавите от еврозоната. Това може да се превърне в значителен риск за конвергенцията и макроикономическата стабилност и би могло да бъде засилено от силни агломерационни ефекти, които често са от полза за големите градове. В резултат е възможно да се увеличи неравенството и да се окаже неблагоприятно въздействие върху конвергенцията.

Инвестициите трябва да бъдат насочени към генериране на научни изследвания и иновации, но и към по-широко разпространение на иновациите в цялата икономика, препоръчва Съветът.

По-координирана инвестиционна стратегия, съчетана със засилени усилия за реформи на равнище еврозона, ще бъде от съществено значение за подпомагане на устойчивия растеж и отговор на дългосрочните предизвикателства като климатичния преход и технологичната трансформация, допълва се в позицията.

Бедност и неравенство

Ефектите от икономическата експанзия през последните години не се усещат равномерно в държавите членки и в целия регион. Въпреки че нивата на разполагаемия доход се повишават, те остават под нивата преди кризата в няколко държави от еврозоната. Броят на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване, намалява в повечето страни и сега е с 5 милиона под пика през 2012 г., но остава над нивата от 2008 г. в еврозоната.

Съветът предупреждава, че все още има сериозни различия в доходите между страните от еврозоната и ЕС. За да се насърчи възходящата конвергенция в рамките на блока и в страните членки на еврозоната, трябва да се насърчават политики, които целят повишаване както на ефективността, така и на справедливостта, в съответствие с целите за устойчиво развитие.

Фискална политика

Координирането на националните фискални политики при пълно зачитане на Пакта за стабилност и растеж, като същевременно се отчита наличното фискално пространство и различията в държавите, подкрепя правилното функциониране на ИПС. Очаква се фискалната позиция на еврозоната да бъде като цяло неутрална до леко разширяваща се през 2020 г. и 2021 г. В същото време националните фискални политики остават недостатъчно диференцирани.

Провеждането на разумни фискални политики от държавите в еврозоната с високи нива на публичен дълг би поставило държавния дълг на низходящ път, би намалило уязвимостта към шокове и би позволило пълноценното функциониране на автоматичните стабилизатори в случай на икономически спад.

По-нататъшното увеличаване на инвестициите и други продуктивни разходи в страните с благоприятна бюджетна ситуация би подпомогнало растежа в краткосрочен и средносрочен план, като същевременно би помогнало за балансиране на икономиката в еврозоната. Фискалните отговори трябва да бъдат диференцирани, целящи по-благоприятна позиция на съвкупно ниво, като същевременно се гарантира пълно спазване на Пакта за стабилност и растеж.

Фискалните структурни реформи остават от решаващо значение за подобряване на фискалната устойчивост, засилване на потенциала за растеж и позволяване на ефективни антициклични фискални политики в случай на спад, посочват от Съвета на ЕС.

Добре функциониращите национални фискални рамки, заедно с редовни и задълбочени прегледи на разходите и ефективни и прозрачни обществени поръчки, могат да повишат ефикасността на публичните разходи и да подобрят доверието и качеството на фискалните политики.

Структурните реформи са важни

Структурните и институционални реформи, които увеличават конкуренцията на продуктовите пазари, насърчават ефективността на ресурсите, подобряват бизнес средата и качеството на публичните администрации, включително ефективността на правосъдната система, и са изключително важни за устойчивостта на държавите от еврозоната.

Устойчивите икономически структури и подходящите политики не позволяват на шоковете да имат значителни и дълготрайни ефекти върху доходите и предлагането на работна ръка и могат да улеснят функционирането на фискалната и паричната политика.

. По-добрата координация и прилагането на структурните реформи, по-специално тези, предписани в специфичните за съответната държава препоръки, могат да създадат положителни тенденции в страните.

Задълбочаването на интеграцията на единния пазар, което се оказа основен двигател за растеж и сближаване между държавите членки в еврозоната, също може да допринесе за насърчаване на растежа на производителността.

Пазар на труда

Реформите, които увеличават участието на пазара на труда, се справят с младежта и дългосрочната безработица, насърчават качествено създаване на работни места, подкрепят успешните преходи на пазара на труда, намаляват сегментацията и насърчават социалния диалог, могат да помогнат за стимулиране на приобщаващия растеж, подобряване на икономическата устойчивост и автоматична стабилизация, намаляване на неравенствата и адресиране на бедността и социалното изключване.

Активните политики на пазара на труда следва да бъдат добре интегрирани със социалните политики и да насърчават активното включване в пазара на труда и в обществото. Достъпът до висококачествено образование и обучение през целия жизнен цикъл изисква адекватни инвестиции, за да се подобри човешкият капитал и умения, също в светлината на цифровия и екологичния преход.

Финансов сектор

Устойчивостта на финансовия сектор в еврозоната се увеличи след кризата, въпреки че все още съществуват някои уязвимости. Високите нива на корпоративния дълг и дълга на домакинствата могат да бъдат източник на риск, предупреждава Съветът на ЕС. Необходимостта от адаптиране на бизнес моделите на банките, средата на ниски лихви и нарастващата конкуренция от други форми на финансиране продължават да оказват натиск върху рентабилността на банките.

В тази връзка се посочва, че засилването на банковия съюз на ЕС е ключов приоритет за осигуряване на финансова стабилност, намаляване на финансовата фрагментация и защита за кредитирането.

Миглена Иванова, редактор Елена Илиева