Русия счита за необходимо да защитава не само гражданските и политическите, но и икономическите, социалните и културните права, обяснява той
"В Украйна се приемат дискриминационни закони относно образованието, медиите и използването на украинския език като държавен език. В балтийските държави се ограничава работата на медиите, а западните страни си затварят очите за множество нарушения на правата на човека", заяви руският външен министър Сергей Лавров в Женева по време на форума на високо равнище на 43-ата сесия на Съвета за правата на човека на ООН. Това съобщава кореспондентът на „Коммерсантъ“ Галина Дудина в материал, представен от агенция "Фокус" без редакторска намеса.
Работното посещение на Сергей Лавров в Женева продължи по-малко от ден, но през това време министърът успя да проведе седем двустранни срещи, включително с генералния секретар на ООН и министрите на външните работи на Армения, Венецуела, Кипър и Сан Марино и да произнесе две изчерпателни речи. Първо на конференцията за разоръжаването, а след това на 43-ата сесия на Съвета за правата на човека на ООН. Преговорите в рамките на двата механизма бяха задачата на членовете на руската делегация, а изказванията на Лавров трябваше да дадат на публиката представа за позицията на Москва. По-точно, да си я припомнят. Не за първи път министърът критикува Съединените щати по време на конференция за разоръжаване, припомняйки ядрените бомбардировки на Вашингтон на Хирошима и Нагасаки, оттеглянето от Договора за противоракетната отбрана и споразуменията по Договора за ракетите със среден и по-малък обсег, както и „плановете за разполагане на оръжия в космоса“, а на сесията на Съвета на ООН за правата на човека то се занима с Украйна и балтийските държави.
Впрочем и други участници в сесията обаче действаха по подобен начин, използвайки международната платформа за изясняване на отношенията с противниците. Така министърът на външните работи на Кипър Никос Христодулидис, разговаряйки със Сергей Лавров, припомни турската окупация на част от острова. А ръководителят на либийското Правителство на националното съгласие Файез Сарадж в навечерието обвини съперника си, командира на Либийската национална армия Халифа Хафтар, в тежката хуманитарна ситуация в страната. „Ситуацията с правата на човека се е влошила значително поради агресията и поради безразборни бомбардировки и нападения върху гражданска инфраструктура, включително болници и училища“, каза той.
Междувременно Сергей Лавров обясни, че Русия счита за необходимо да защитава не само гражданските и политическите, но и икономическите, социалните и културните права, включително „социално уязвимите групи от населението - жени, деца, многодетни семейства, възрастни хора, инвалиди, безработни“. Страните на Запада обаче застават на пътя на осигуряването на тези права и техния „курс към замяна на общопризнатите норми на международното право с един вид „световен ред, основан на правилата “.
"Основните социално-икономически права се игнорират на фона на изпъкването на агресивно либерални политически права“, подчерта министър Лавров.
След тези думи той продължи към конкретни примери: „неконституционната“ ситуация с руския език, образованието на различни езици и медиите в Украйна, пред които „някои западни колеги си затварят очите“, „богохулната война с паметници“ (в Полша, въпреки че министърът не я спомена) „потискане на свободата на медиите“ в балтийските държави и (пак там) „нарушаване на правата на националните малцинства“. Вероятно Сергей Лавров е имал предвид положението на рускоезичното малцинство в балтийските страни и скорошната забрана за работа в Естония на репортери на Sputnik.
„Призоваваме Запада да повлияе на своите протежета. В отговор чуваме неоснователни препратки към загриженост за свободата на словото и мирните събирания. Всъщност се оказва, че по този начин западните демокрации дават зелена светлина за разпространението на нацистката идеология, възхваляването на нацистките съучастници, факелните шествия под знамето на СС. Подобна „политическа коректност“ по същество оправдава омразната идеология “, увери руският външен министър.
За да гарантира, че дискусиите за правата на човека са „представителни и плуралистични“, според Сергей Лавров, Русия иска да участва в Съвета за правата на човека (СПЧ) на ООН за периода 2021–2023 г. (Съветът има 47 държави-членки, всяка от които се избира за три години от държавите-членки на ООН чрез гласуване). Припомняйки руското заявление, министърът увери, че Москва ще положи „максимални усилия“, за да постигне „консенсусни подходи и отхвърляне на конфронтацията“. Изборът на нови членове на СПЧ на ООН ще се проведе през есента като част от 75-ата сесия на Общото събрание на ООН.
