Докато светът е изправен пред предизвикателството да се справи с разпространението на COVID-19, на заден план остава какво ще се случи, ако заразата стигне до бежанските лагери в Идлиб. Животът там и без друго е тежък, но ако (или по-точно когато) коронавирусът стигне до тях, положението ще излезе извън контрол.

Наблъсканите лагери, лошите хигиенни условия, липсата на достатъчно място и на елементарни медицински грижи могат да превърнат тези лагери в тиктакаща бомба, която има капацитета да донесе след няколко месеца в Европа втора вълна на вируса, точно когато се очаква континентът да се възстановява от първата.

През миналата седмица серия от статии в чуждестранни медии писаха за заплахата, която COVID-19 крие за бежанците и имигрантите по света, като при създалите се сега обстоятелства ситуацията за тях може да бъде повече от ужасяваща.

Много бежанци нямат достъп до обикновена медицинска помощ, камо ли до вида оборудване, необходимо за справяне с коронавируса.

Световната здравна организация (СЗО) и правителствата са наясно с проблема, но докато голяма част от света се бори с нарастващия процент заразени и бързото разпространяване на вируса, помощта на най-уязвимите едва ли е тяхна първа грижа.

И ако на много места в Близкия изток за последните години видяхме унищожение, разруха и смърт, може би най-тежка в момента е ситуацията в Идлиб и бежанските лагери там, пълни с бегълци от контрансатъплението на сирийските сили срещу подкрепяните от Турция бунтовници.

Коронавирусът не само е заплаха за хората там, но подобно на сирийския конфликт, той представлява заплаха за Близкия изток и далеч отвъд него. Вирусът не спазва забраните за пътуване, затворените граници и прекратяването на търговията. Тежката реалност е, че ако и когато COVID-19 премине през Идлиб, това вероятно ще удължи страданията на сирийци, ливанци, йорданци, турци, иранци, а след това ще се разнесе отново към Европа и Русия.

Самата провниция Идлиб е пълна с бегълци, а контролът в областта пада върху различни милиции, включително и такива с ислямистки уклон като "Хаят Тахрир аш Шам".

И макар идеята за региона още от 2017 г. е той да се превърне в "зона за деескалация", реално военните действия там са ежедневие. Първо покрай офанзивата на Турция в края на миналата година, а след това и покрай контраофанзивата на сирийските сили, подкрепяни от руските войски с въздушни удари, превърнаха региона в едно от полетата на най-ожесточени военни действия в света в момента. А голяма част от жертвите се оказаха цивилни.

Така с всички дошли бежанци в лагерите в областта, време на атентата в провинцията има 3 милиона жители - двойно повече отколкото преди войната - голям процент от които деца.

Въпреки че Сирия е съобщила само за пет случая на болестта (до края на миналата седмица), е трудно да се повярва, че огнището няма да стигне до Идлиб. И не е трудно да се предположи откъде ще дойдат източниците на зараза - от представителите на Ислямския революционен гвардейски корпус, турски войски, руски пилоти, европейски журналисти и хора, дошли да помагат отвсякъде.

А когато заразата се разрасне и стане очевидна, тогава положението ще стане още по-ужасяващо. С безстопанствената медицинска помощ, СЗО и Турция правят всичко, което е във възможностите им. В Идлиб са достъпни някои тестови комплекти за COVID-19, които след това се изпращат обратно в Турция за анализ. Но няма достатъчно тестове, а и да имаше - само с тези мерки не може да се предотврати разпространението на заразата.

Друг въпрос е колко дълго може Турция да оказва тази помощ, след като в страната започна да се наблюдава рязко увеличение на процента заразени. Това ще натовари собствената им здравна система. Така освен щетите, които Асад, Русия и Иран вече са нанесли, COVID-19 ще убие много невинни хора в Идлиб.

Това може да се превърне в още по-голяма хуманитарна криза. Огнището на COVID-19 не само ще връхлети бедните и отчаяни хора там, но вероятно ще се разпространи и извън провинцията.

Без съмнение правителствата по света, включително съседите на Сирия, предприемат разумни действия, за да ограничат заразата чрез забрани за полети, затваряне на граници, спиране на търговията и налагане на вечерен час.

И все пак спирането на разпространението й не бе успешно в Италия, Испания, Франция, САЩ и Китай (преди в Ухан да бъдат взети драконовски мерки). Докато в Северозападна Сирия мерките нямат нищо общо с драконовски и е малко вероятно да бъдат такива. В крайна сметка, това е военна зона.

Трудно е да си представим, че вирусът вече не е прехвърлил границите на Идлиб в Турция, останалата част от Сирия, Ливан, Йордания и Иран. Избухването на зараза в Идлиб допълнително би усложнило проблемите, с които тези страни вече се борят.

Това обаче не е просто бедствие за преките съседи на Идлиб. Сирия е сравнително близо до Европа, по пътя на Турция. Дори Европа да предприема все по-строги мерки за намаляване скоростта на инфекцията, проблемът с предаването от носители без симптоми остава.

Дори когато пътуването е силно ограничено и преминаването на граници е по-трудно, привидно здрави дипломати, световни здравни експерти, граничари, товарни пилоти, войници и практически всеки, който все още може да се движи по време на глобалната пандемия поради своите специализирани знания, умения или функции, може да разпространи вируса.

Представете си, че в опит да гарантира продължаването на сегашното прекратяване на огъня в Идлиб или да предостави помощ за региона, дипломат, помощник или шофьор на камион се зарази. При положение, че той няма треска, болки или кашлица, може да се върне в Искендерун, Брюксел, Женева или Ню Йорк. Така Идлиб може да засили глобалната криза с коронавируса, въпреки многото усилия за нейното управление.

Почти десетилетия конфликт в Сирия вече унищожи големи части от тази страна, допринесе за нестабилността в региона и промени политиката в Европа. Сега тя заплашва да усложни тези проблеми и с COVID-19.

При нормални обстоятелства великите сили биха използвали необходимите ресурси за посрещане на предизвикателството - като световни експерти, технологии, пари и материали, за да спасят живота навсякъде, включително в Сирия. Междувременно всяка държава се бори със собствената си криза около пандемията.

И така Идлиб може лесно да се превърне в следващата критична точка в борбата срещу коронавируса.