Надзорът на гражданите чрез смартфоните може да помогне да се овладее пандемията от коронавируса, но и да струва скъпо на обществените свободи и зачитането на частния живот.

От Китай до Израел правителствата контролират придвижването на хората чрез електроника. В Европа и САЩ технологични фирми започнаха да споделят данни, класифицирани като „анонимни“, за да следят по-добре разпространението на вируса.

Тези практики предизвикват въпроси сред неправителствените организации за защита на човешките права.

„Правителствата изискват нови извънредни правомощия за надзор, за да спрат COVID-19“, констатира в комюнике една от тях, Електроник фронтиър фаундейшън (Electronic Frontier Foundation).

Тези правомощия биха могли „да завладеят частния ни живот, да намалят свободата на изразяване и да окажат силен натиск върху уязвими групи“, се допълва в комюникето. „Властите трябва да доказват, че всички мерки са ефикасни, научни, необходими и пропорционални“.

Хонконг изисква от хората, които пристигат от чужбина, да носят проследяващи гривни, а в Сингапур има екип от дигитални детективи и те следят хората, които са под карантина.

В Израел службата на вътрешна сигурност (Шин Бет) започна да използва съвременни технологии и данни от телекомите, за да проследява гражданите.

Китай стигна дори до там да раздава цветни кодове на смартфоните (зелен, жълт, червен), които определят къде може да отиде човек.

Ако надзорът се превърне в норма?

Според неправителствената организация Фрийдъм хаус (Freedom House), Пекин се възползва от ситуацията и за да засили цензурата, като блокира някои сайтове в интернет или достъпа до мрежата.

„Наблюдаваме обезпокоителни неща, които сочат, че авторитарните режими използват COVID-19 като претекст (…) да ограничат основните свободи и стигат по-далече от необходимото за общественото здраве“, заяви Михаил Абрамович, президент на тази организация.

Някои защитници на човешките права правят съпоставка с атаките от 11 септември 2001 година в САЩ, които отвориха вратата на засиления надзор в името на националната сигурност.

„Има опасност използването на тези механизми да стане норма и да продължи, дори когато пандемията отслабне“, отбелязва Даръл Уест, който ръководи Центъра за технологични иновации в Брукингския институт.

„Проблемът с надзора във време на извънредни обстоятелства е, че хората ще свикнат с него“, допълва Райън Кало, изследовател от Вашингтонския университет и член на Центъра за интернета и обществото в Станфорд.

Той все пак отбелязва, че е необходимо да се намери труден компромис между санитарните повели и усещането постоянно да бъдеш следен.

Законът на големите цифри

Дебатът е съсредоточен най-вече върху геолокализацията чрез смартфоните. От началото на пандемията бяха разработени редица приложения, за да се следи разпространението на вируса.

Приложението, създадено от изследователите на Масачузетския технологичен институт, показва например дали потребителят „е пресякъл пътя“ на заразен човек. Очевидно то би могло да действа, само ако има широк обхват на действие.

Инженери от университета „Корнуел“ предлагат да споделят географското си положение и статуса си (заразен или не), за да получават известия за случаи на заразени в близост.

Пазете се обаче от измамното усещане, че сте защитени, предупреждава Райън Кало. Според него събираните данни на доброволна основа без съмнение ще бъдат „пълни с грешки“.

Друго приложение, наречено Ковид-Стража (Covid-Watch), позволява да се споделят данни за придвижването и здравословното състояние благодарение на Bluetooth, без да се нарушава частният живот.

„Замислихме го да действат така, че заразеният човек с COVID-19 да може да изпрати бързо известие до хората наоколо без те да могат да го идентифицират“, обяснява Тина Уайт, дипломант на Станфорд и съавтор на Ковид-Стража.

Приложението все още се разработва. С екипа си от изследователи Тина Уайт иска да предложи алтернатива на „авторитарните“ мерки, взети в някои страни.

Тъй като приложението няма да може да работи, освен ако не бъде широко разпространено, тя уточнява, че технологията ще бъде предоставена безплатно. И предлага двете основни експлоатационни системи на смартфоните, Android и Apple, „да го прибавят като опция при пускането му в действие“, за да се гарантира, че може да се ползва от по-голям брой хора.

Роб Льове, Франс прес