Някои европейски лидери вече не крият раздразнението си от Китай като суперсила, обвинявана, че под прикритието на щедрост и медицинска дипломация в кризата с Covid-19 движи напред геополитическите си пешки и се мъчи да пренапише историята на пандемията на своя земя, пише агенция Франс прес.

Няколко дни след шефа на европейската дипломация Жозеп Борел, в неделя и френският държавен секретар по европейските въпроси Амели дьо Моншален упрекна Китай, също и Русия, че „превръщат в инструмент“ и „правят постановки“ с международната си помощ.

Китай разкритикува в понеделник тези „цинични“ забележки. „Чувала съм неведнъж на Запад да говорят за „пропаганда“ от страна на Китай. Бих ги запитала: какво всъщност имат предвид?“, репликира Хуа Чунин, говорител на китайското външно министерство. „Какво искат те? Китай да стои със скръстени ръце пред тази тежка епидемия?“, добави тя.

На 24 март Жозеп Борел изрази недоволство от „световната битка на наративите“ и от днешните „борби за влияние“ чрез „изопачаване“ на фактите и „политика на щедрост“. Той припомни, че докато днес има опити „да се дискредитира“ Европа, през януари кризата бе само китайска, в пределите на провинция Хубей, „утежнена от това, че висши служители на (комунистическата) партия прикриваха ключови данни“, а Европа се притече на помощ, както прави днес в отговор Китай.

Освен това Китай „агресивно отправя послание, че за разлика от САЩ е отговорен и надежден партньор“, изтъкна той. Азиатската суперсила, обуздала изглежда епидемията на своя територия, чисто и просто е заподозряна, че използва „дипломация на маските“, за да възхвалява своя силов модел.

Пекин – който беше помолил за дискретност, когато получи помощ от ЕС – сега прави обратното, като привлича внимание към действията си с „безпрецедентна комуникационна кампания“, подчертава Антоан Бондаз от Фондацията за стратегически изследвания в справка, описваща „Здравния Път на коприната“. С помощта на серия инициативи – „дарение от 20 милиона долара за СЗО, изпращане на експерти медици в Иран и Италия, създаване на лаборатория в Ирак, доставка на диагностични тестове във Филипините и на защитни облекла в Пакистан и Франция“, изброява изследователят.

„Състезание между системите“

Посолството на Китай във Франция също задейства без притеснение кампания, рекламираща китайската политическа система и нейния „успех“ в битката срещу коронавируса. „Някои всъщност са твърде възхитени от успехите на китайското управление. Те гледат със завист ефикасността на политическата система у нас и с омраза – неспособността на собствената им страна да действа толкова добре!“, заявява мисията на сайта си и качва обилни постове в Туитър.

Според Франсоа Есбур, френски геополитически експерт, всичко това е „неприемливо от дипломатическо гледище“. „Нещата засягат доверието към Народната република“, дори тези послания да не се изпращат директно от Пекин, набляга той.

Идеологическото сражение около Covid-19 се разви след битки за контрол върху плавателните пътища в Китайско море и за достъп до технологията 5G, нов стратегически залог в телекомуникациите.

„От седем години Китай се е впуснал в оспорвано състезание между политическите системи, тъй че използва всеки вътрешен или международен повод, за да афишира предполагаемото „превъзходство“ на своята система“, обяснява за АФП Алис Екман, аналитик по азиатските въпроси в Института на Европейския съюз за изследване на сигурността (ИЕСИС).

„Първородният грях“

Освен това Пекин се стреми „да се отърси, и във вътрешен, и в международен план, от първородния си грях“ – появата на вируса на негова територия, заявява пред АФП Франсоа Есбур.

Още не се знае дали китайското представяне на кризата ще е убедително, изтъква европейски дипломатически източник. Ако обаче китайците излязат бързо от кризата, по-специално в икономически план, ще са умножили десеторно мощта си и доверието към страната, прогнозира той.

„При все че изявленията за произхода на вируса и прекомерната медиатизация на китайската помощ започват (…) да се сменят с критики срещу Китай, други страни продължават да демонстрират близост с Пекин в днешния контекст (Русия, Иран, Пакистан, Алжир и др.) и не биха имали нищо против, щом кризата приключи, хором да провъзгласят създаването на постзападен „нов световен ред“, посочва Алис Екман.

Русия, макар охулвана заради анексията на украинския полуостров Крим през 2014 г. и обстрелите на цивилно население в Сирия, също използва докрай своята „мека сила“ в сегашната медицинска катастрофа – според критиците й дори разпространява дезинформация.

Приветствано в най-силно засегнатите зони от Северна Италия, разполагането там на руски военни, включително мнозина офицери, буди обаче тревога във военнополитическите среди.

„Помощ не се отказва, но трябва все така да сме и много предпазливи. Средиземно море – както източен, така и централен регион, е арена на борба за надмощие, от Сирия чак до Либия“, предупреждава генерал Марко Бертолини, бивш командващ обединеното оперативно командване на италианските въоръжени сили.

Валери Льору, Жоел Гарюс, Франс прес