Както показва неотдавнашното социологически проучване на Monitor Italia, настроенията се променят в полза на излизането на Италия от Европейския съюз.

88% от италианците смятат, че ЕС не помага достатъчно на страната им. По-нататъшното пребиваване в европейското „семейство на народите“ се смята за нерентабилно от 67% от анкетираните, което е с 20% повече в сравнение с миналия ноември (и 15% повече от броя на британците, недоволни от Европейския съюз, по време на референдума за Brexit през лятото на 2016 г.).

Чувствайки накъде духат ветровете на историята, Конте също поставя под въпрос бъдещето на Европейския съюз, ако не успее да се справи с пандемията на коронавирус и икономическата криза. От гледна точка на Италия и Испания, най-добрият вариант би бил да се издават общоевропейски облигации за заеми.

По този въпрос лидерите на ЕС така и не успяха да застанат под общ знаменател.

В интервю за италианската преса Конте сподели, че той и германският канцлер Ангела Меркел са в „тежка откровена конфронтация“.

Френският президент Еманюел Макрон също не изключва възможността от разпадането на Европейския съюз.

„В риск е оцеляването на европейския проект. Рискът, пред който сме изправени, е краят на Шенгенската зона“, с такива думи, според «Ройтерс», френският лидер се е обърнал към своите чуждестранни колеги.

Не по-малко скептичен е и австрийският канцлер Себастиан Курц. Според политиката, ЕС трябва да е готов «за сериозен разговор след кризата с коронавируса».

Недоволството на политика беше предизвикано от вече класическия пример за европейска „солидарност“: в резултат на действията на своите съседи Австрия не можа да получи медицинските материали, които навреме бе поръчала.

„Немислимо е, че в продължение на две седмици трябваше да се борим, за да получам камиона със защитни маски, за който вече бяхме платили, спряха го на границата с Германия, докато в същото време ни критикуваха за контрола ни над границата с Италия“, възмути се Курц.

В преговорите на 26 март започна бунт срещу финансовата политика на Брюксел.

Италия действа като подстрекател, но няма съмнение, че тя ще има съюзници. Позицията на Конте вече бе подкрепена от испанския премиер Педро Санчес, който призова да не се застрашава «целия европейски проект». Гърция може да им направи компания — тази страна вече има успешен опит да „измъква“ пари от ЕС.

„Коронакризата“ провокира политическа нестабилност в ЕС.

«Сериозният разговор», обявен от Курц, ще се води на висок глас.

Конте задължително ще инициира референдум за излизането на Италия от Европейския съюз.

Другият сценарий изглежда по-правдоподобен: Рим, Мадрид и Атина ще се пазарят до последно, осъзнавайки, че няма къде да отидат, ако корабът започне да потъва.

Към тях може да се присъедини и Източна Европа, която досега не се е примирила с факта, че страните донори са решили да намалят субсидиите си.

От другата страна на «барикадата» на ЕС са Германия, Франция, скандинавските страни… — водещите икономики на Европа, чиито данъкоплатци въобще не искат да дават парите си на на когото и да било.

Бъдещите бури в благородното европейско семейство няма да допринесат за спасението на кораба, те само ще го оставят да потъне до дъното.

Какъвто и да е резултатът от голямото европейско договаряне, ЕС като наднационален съюз ще остане сред губещите.

Ако изобщо остане.

Петя Паликрушева