Индия претърпява още една трансформация. Страната, която посетих за първи път през 70-те години на миналия век, беше впечатляващо демократична - с изключение на периода, известен като Извънредната ситуация, наложена от тогавашния министър-председател Индира Ганди между 1975 и 1977 г. Само че икономиката й растеше твърде бавно. След кризата на платежния баланс от 1991 г. Индия проведе радикални реформи. През следващите две десетилетия икономиката й стана по-бързо развиваща се, докато политическата система остана стабилно демократична. След световната финансова криза обаче растежът се забави. Политиката на Индия пък преминава към агресивно нелиберална форма на власт на мнозинството. Тези две промени не са за добро, пише Мартин Уулф за Financial Times. Арвинд Субраманиан, бивш главен икономически съветник, е съавтор на доклад за забавянето след кризата. Той отбелязва, че всеки важен показател - инвестиции, кредит, печалби, данъчни приходи, индустриална продукция, износ и внос - е отслабнал рязко след финансовата криза. И все пак общият икономически растеж, по общо мнение, е нараснал. Това противоречие го кара да оспори надеждността на официалните оценки за икономическия растеж. Заключението му е, че надценяването на растежа между 2011 г. и 2016 г. е било средно с около 2,5 процентни пункта годишно, което би понижило средния растеж до някъде около 4,5%. Ако е вярно, това наистина е лошо, посочва Уулф.
Уви, има и по-лошо. Икономиката отскоро се забавя още по-драматично, дори според официалната статистика. Тя показва, че ръстът на брутния вътрешен продукт се понижава до едва 4,5 на сто на годишна база през третото тримесечие на миналата година. Сега силният растеж може да се възобнови, но забавянето е драматично, сравнимо дори със случилото се по време на кризата от началото на 90-те години.
И така, какво обяснява слабият растеж след 2008 г. и по-рязкото забавяне в още по-близкото минало? Първо, неустойчивото разширяване на износа и подхранваните с кредити вътрешни инвестиции завишават темповете на растеж на Индия преди кризата. Второ, въпреки появата на тежки балансови проблеми във финансовия и нефинансовия корпоративен сектор след кризата, правителствените разходи, спадащите цени на петрола и разрастващото се кредитиране от небанкови финансови институции поддържат растежа. И накрая, кредитът от тези институции се срина през 2019 г. След това потреблението, също както и други източници на търсене - по-специално инвестициите и износа - рязко отслабна. Днес, твърди Субраманиан, е налице порочна спирала: високите лихви, слабият икономически растеж и ниската рентабилност влошават дълговата тежест и така утежняват проблемите на финансовите и нефинансовите корпорации.
Отговорът на правителството изглежда е да отрича доказателствата за забавяне. Дискусия в министерството на финансите наскоро подсказа, че реакцията е вид управленчество, протекционизъм, по-високи правителствени инвестиции, кредитни цели за банките и пряка помощ за износа. Невъзможно е да се смята, че подобни действия ще разрешат дълбоките слабости зад ниския растеж напоследък.
Добрата икономическа политика е трудна. Тъй като индийската икономика става все по-сложна и напреднала, политиката е още по-трудна. Тя изисква надеждни данни, експертен опит от световна класа, независими съвети и открит дебат. Вместо това най-добрите съветници като цяло си заминаха, а разработването на политики е концентрирано в кабинета на премиера. Очаква се всички останали да проявяват предимно лоялност. Рахул Баджадж, известен индийски бизнесмен, дори обвини правителството, че „създава обстановка на страх“.
Hidden FieldЗа бъдещето на страната е от съществено значение растежът да се възстанови над 7 на сто, като създава заетост и щади околната среда. Това е огромно предизвикателство. То ще изисква разчистване на лошите дългове, повишаване на спестяванията и инвестициите, подобряване на международната конкурентоспособност в по-трудна външна среда и провеждане на реформи в селското стопанство, образованието, енергетиката и редица други важни области.
Сегашното правителство има най-малкото мандатът, от който се нуждае, за да съживи икономиката и по този начин да открие възможности за по-добър живот на всички. Този мандат се дължи и на несъмнения политически талант на премиера Нарендра Моди. Да знаеш обаче как да използваш този мандат е не по-малко жизненоважно от това да успееш да го спечелиш. Една алтернатива на трудния път за постигане на добра икономическа политика е предприемането на драматични ходове, като демонетизацията или нескопосаните реформи, като например въвеждането на твърде сложен данък върху стоките и услугите. Още по-лесната алтернатива е разчитането на политиката за идентичност.
Това изглежда е настоящият избор. Репресиите в Кашмир, явната дискриминация срещу мюсюлманите в новия Закон за изменение на гражданството, предложеният национален регистър на гражданите в страна с пословично лоша документация и очевидното намерение за депортиране на мюсюлманите, които не могат да докажат правото си на пребиваване, едновременно сочат към промяна на държавното устройство. На това навява и свободното лепене на етикети като "предател" за тези, които не са съгласни, и "подривна дейност" за тези, които протестират. Съвсем ясно е, че трансформирането на Индия в поредната „нелиберална демокрация“ е отдавна преследвано. Нищо чудно, че президентът на САЩ Доналд Тръмп се възхищава на Моди. Те играят една и съща игра, но мнозинството на Моди му дава повече карти.
Индия сега стигна до вододел. Нейното могъщо правителство може или да съсредоточи усилията си върху стимулиране на икономиката, или да продължи с преобразуването на една несъвършена либерална демокрация в нещо много различно. Лесно е да се схване привлекателността на този опасен проект, но трябва да се надяваме, че Моди ще се вслуша, дори и сега, в своите по-добри ангели.
Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
