Как ще разберем дали Европа успява или се проваля? В момента дискусията в ЕС е фокусирана отчетливо върху макроикономиката. Но подозирам, че крайният тест ще бъде способността на ЕС да разработи обща позиция по отношение на Китай, пише Волфганг Мюнхау за Financial Times.
Двете са свързани. Китай показа забележително умение да настройва страните от ЕС една срещу друга - например в надпреварата за разработване на 5G мобилни мрежи. Но това е само началото. Китай е на път да се превърне в най-влиятелната външна сила за ЕС.
Китайската инициатива „Един пояс, един път”, проект за дългосрочни инвестиции в инфраструктура, обхващащи цяла Евразия, е в основата на глобалната индустриална стратегия на Китай. Правителствата на ЕС разбират това добре. Френско-германското предложение за фонд за възстановяване от коронавируса в размер на 500 милиарда евро включва конкретно изискване за индустриална политика за защита на Европа срещу инвестиции от трети страни в стратегически сектори. Подобна стратегия обаче би създала проблеми за Италия, вероятният основен бенефициент на бъдещите китайски инвестиции в Европа.
Италия се включи официално към инициативата „Един пояс, един път” през март 2019 г. - единствената голяма държава от ЕС, която го направи. Няколко поредни италиански лидери поддържат тесни двустранни отношения със своите китайски колеги. Сред сегашните страни от ЕС, Италия привлече втория по големина дял от преките чуждестранни инвестиции на Китай от 2000 г. насам. Германия бе любимото място на Китай за инвестиции в съюза през този период след Великобритания.
Но германското правителство започна да налага ограничения върху чуждестранните поглъщания, като направи възможно за себе си да придобива дялове във високотехнологични компании, които иска да защити. Това беше предизвикано от китайско поглъщане на водещата германска група по роботика Kuka през 2016 г. Германските автомобилни компании все още разработваха дизелови двигатели, когато Китай стратегически инвестира в акумулатори за електрически автомобили. Германците може и да имат репутация на дългосрочни инвеститори, но Китай е в друга лига.
Италия е добре позиционирана да се възползва от френско-германския страх от технологично изтичане на мозъци. Италия беше загубила бизнес в посока Китай през първите години на века, но днес тя има повече какво да спечели, отколкото да се страхува от азиатската страна.
Това обаче зависи критично от това дали италианското правителство активно ухажва Китай или се придържа към политиката на Франция и Германия. Пекин обеща инвестиции в пристанището на Триест, на италианското Адриатическо крайбрежие, но сделката не е гарантирана. Италия се състезава с алтернативни локации в Хърватия и Словения. Триест е бил в своя апогей по време на Хабсбургската империя. Един косвен ефект от инициативата „Един пояс, един път” ще бъде да изместването на политическата гравитация в Европа обратно на изток.
Междувременно, според италианско социологиеско проучване Китай е най-приятелската държава, следвана от Русия. Германия се счита за най-малко приятелската чужда сила, следвана от Франция. Друго проучване показва, че 44 на сто от италианците са за оставане в ЕС, срещу 42 на сто, които искат да напуснат. Преди две години това съотношение бе 65 срещу 26 в полза на оставането.
Може би липсата на солидарност от страна на ЕС в ранната фаза на кризата с Covid-19 събуди латентния италиански евроскептицизъм. Така или иначе, това са много тревожни цифри. Двадесет години членство в еврозоната доведоха италианците до момент, в който те считат Китай за своя най-важен стратегически партньор.
Това е абсурдно от толкова много гледни точки, но е и удивителен провал на ЕС да го позволи. ЕС се надява, че фондът за възстановяване може да предотврати изпадането на Италия в пълен евроскептицизъм. Някои отбелязаха "хамилтъновия момент" на Европа (по повод поемането на дълговете на щатите от федералното правителство в САЩ по времето на Александър Хамилтън - бел. прев.), когато германският канцлер Ангела Меркел и президентът на Франция Еманюел Макрон постигнаха съгласие за фонда за възстановяване. Според груби изчисления обаче ефектът от него за Италия е малко вероятно да надхвърли 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт при най-добрия сценарий. Не съм сигурен, че това ще е достатъчно, за да убеди Италия да спре да се цепи от европейската политика по отношение на Китай.
Дори в Германия репутацията на Китай расте. Неотдавнашно проучване установи, че броят на германците, които търсят по-близки отношения с Китай, е 36 на сто, срещу 37 на сто, които избират САЩ. Предпочитането на Америка преди беше доста по-ярко изразено. Сред младите германци Китай води на САЩ с доста. Затягането на контрола на Пекин над Хонконг и потулването на информацията за коронавируса от китайското правителство засега изглежда не оказават голямо влияние върху общественото мнение в Европа.
Рискът за ЕС не е директно разпадане, а прогресивна загуба на сплотеност. Щетите, нанесени на съюза от Brexit, ще бъдат нищо в сравнение с тези, които Италия и други страни биха могли да нанесат, отваряйки се към Китай.
Петър Нейков, редактор Елена Илиева
