Да започнем с плана на Барбароса. Всеобщо мнение е, че този план почти веднага след подписването му бил поставен на бюрото на Сталин. Но това не е така.

През декември 1940 г. агент на СССР в Германия, който служил в Министерството на външните работи на Третия райх, съобщава, че Хитлер се е разпоредил за подготовка за война, която можела да започне през март. Нещо повече, като предпоставка за началото на такава война била обявена победата над Англия.

Тоест, от една страна, съветското разузнаване получило сензационно потвърждение, че има определен план за нападението (но не самият план, а само фактът на неговото наличие).

От друга страна, атаката срещу Русия през март, както и условието — победа над Великобритания — се оказало, че няма нищо общо с реалността. Било напълно възможно това да е дезинформация от германците.

В началото на май последвало още едно несбъднало се донесение.

В него съветският военноморски аташе в Берлин, позовавайки се на своя агент, заявил, че войната ще започне на 14 май с удар през Финландия, балтийските държави и Румъния.

Началникът на ВМФ на СССР адмирал Кузнецов, който предал на Сталин това донесение, написал, че това най-вероятно е невярна информация, за да се провери реакцията на СССР. В крайна сметка войната започнала много по-късно и от различна посока на основния удар — през Беларус.

Не назовавал дата и легендарният Рихард Зорге, на когото се приписва точното предсказване на деня на началото на войната.

На 2 май той съобщил на Кремъл, че решението за войната ще бъде взето от Хитлер или този месец, или след победата над британците. Това не можело да е вярно: фюрерът определил датата за нападението през април, а още по-рано казал, че ще атакува СССР без да чака победа над Великобритания. Сталин знаел това.

Зорге се позовавал на германския посланик в Япония, с когото той разговарял предишния ден. Тоест, това не бил документиран факт, а частно мнение на германски дипломат, намиращ се далеч от Европа.

На 19 май Зорге докладвал, че войната може да започне в края на май, но вероятно тази година германците изобщо няма да искат да се бият. Доста противоречиви данни, въз основа на които било трудно да се вземе каквото и да било решение.

На 30 май разузнавачът изпратил доклад, по-близък до истината — той казал, че войната ще започне през втората половина на юни. Ден по-късно той обявил датата — 15 юни. Но на този ден не започнала война. Тогава Зорге изпратил съобщение, че атаката ще се забави до края на месеца.

Накрая, два дни преди германците да нападнат, Зорге изпратил донесение че „войната е неизбежна“ — без да посочва конкретни дати.

Зорге действително има неоценим принос — но не в оценката за намеренията на Германия, а за тези на Япония относно война срещу СССР. Позовавайки се на неговите донесения, съветското ръководство прехвърлило части от силите от Делечния Изток на запад.

«Червената капела» (от капела, артистичен/музикален колектив, бел.ред.), антифашистка мрежа, която действала в цяла Европа, давала не по-малко фалшиви дати. В началото на март тя обявила, че германците ще нападнат през пролетта. Тогава началото на войната било определено за 15 април. След това на 20 май.

След вълна от фалшиви съобщения последвали няколко истински. «Капела» на 11 юни съобщила, че въпросът за нападението над СССР е решен — без допълнителна конкретика. Този доклад дошъл точно в деня след като заповедта за нападението на 22 юни пристигнала при германските войски.

На 17 юни «Капела» съобщава, че военните подготовки на германците са приключили и ударът можел да се очаква по всяко време (припомняме, че Вермахтът определил крайната дата на подготовката за удара на 18 юни).

Именно този доклад на разузнавачката Зоя Рибкина Сталин нарекъл «дезинформация» (както цитира в статията си ръководителят на руската служба за външно разузнаване на Русия Наришкин).

Макар Наришкин да не е напълно прав.

Защото още на 18 юни войската на СССР чрез специална директива на Генералния щаб започнала да се разполага по позиците си.

Т.е. Сталин може и да е казал «дезинформация», но очевидно НЕ Е считал така. 

Т.е. Сталин реагирал веднага след информацията на съветската разузнавачка, макар да казал «дезинформация», защото още на следващия ден след като съобщението на «Червената капела», което се оказало на бюрото на вожда, съветските войски започнали разполагане по позициите.

Трябва да се каже, че многобройните лъжливи донесения не означавали, че разузнаването на СССР работило зле. Агентите изпълнявали задачата си — предавали това, което са чули от самите германци, в частни разговори. Това е неразделна част от професията.

Според друга версия Сталин проследявал косвените доказателства за подготовката за нападение срещу СССР. Например — покупките на овча кожа и други средства за зимна кампания.

Кремъл не можел да си представи, че педантичните германци са толкова самоуверени, че се надявали да приключат с военната кампания срещу СССР още преди започването на зимните студове.

Така хитлеристите се оказали напълно неподготвени за руската зима.