Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

За нула време няколко високопоставени американски журналисти трябваше да се откажат от работата си. Защото са публикували уводни статии и заглавия, които критиците им смятат за расистки и опасни за чернокожите сътрудници, или защото са създали бели структури на власт в редакцията си, поддържайки неравенство, като уважение и заплащане.

Извиненията и обещанията да се засили многообразието в редакциите им не беше достатъчно. Преди всичко в социалните мрежи, мнозина призоваха за оставка на въпросните журналисти и често го постигнаха. Ето седем примера от една дълбоко разклатена професионална сфера.

Клаудия Елър, “Варайъти”

В кратката ѝ биография на уебсайта на “Варайъти”, едно от най-престижните специализирани списания за развлекателната индустрия, Клаудия Елър е описана като една “от най-известните и уважавани журналистки” в гилдията. През 2013-а, след двадесет години в “Лос Анджелис Таймс”, тя стана главен редактор на “Варайъти”. На 3 юни Клаудия Елър, една бяла жена, написа уводна статия, в която призна, че колегите ѝ и тя самата не са направили достатъчно, за да насърчат многообразието в редакцията, публикация, заради която на следващия ден бе съсипана в Туитър от журналистката Пия Синха-Рой. Според нея, дори и мнозина да твърдят обратното, гласовете на цветнокожите, каквато е и тя самата, от години са пренебрегвани. “Струваш ми се доста хаплива”, ѝ отговори Елър.

Това бе началото на стремглавото спускане надолу на главната редакторка, както в Туитър, така и в професионален план. “Реагирах с невежество и безчувственост”, заяви Елър вместо извинение, но среща с издателя Джей Пенске, който ѝ обяснил, че е трябвало да изслуша Синха-Рой, вместо да спори с нея, доведе до уволнението ѝ. “Сигурно не съм била готова да поема ролята на лидер”, призна тя публично, седем години след присъединяването си към “Варайъти”.

Стан Вишновски, “Филаделфия инкуайърър”

«Buildings Matter, Too» (Сградите също имат значение), обяви на 2 юни “Филаделфия инкуайърър”. Това заглавие се позовава на протестното движение «Black Lives Matter». То използва същата формулировка, но спрямо сградите. Лош избор, който Стан Вишновски потвърди и който му костваше поста на главен редактор след двадесет години във “Филаделфия инкуайърър”. Въпросното заглавие се отнасяше до риска да бъдат повредени исторически сгради по време на организираните протести срещу расизма във Филаделфия.

След неговата публикация 40 журналисти, цветнокожи и чернокожи, изразиха отвращението си. На 4 юни редакционният комитет, включително Вишновски, поднесе извинения на читателите на големия регионален вестник. Заглавието било “неприемливо” и не е трябвало да бъде публикувано. Днес вестникът иска да създаде редакция, “която отразява по-добра общността, на която служи”. И все още търси наследник на Вишновски.

Адам Рапопорт, «Bon Appétit»

На 8 юни главният редактор на лъскавото списание BonAppétit заяви в Instagram, че изданието има нужда от повече рецепти от пуерториканската кухня. В социалната мрежа веднага му бе изпратена снимка от 2004 г., направена на парти за Хелоуин. На нея той и жена му са облечени като по-скоро стереотипна двойка пуерториканци. “Бихте могли поне да я споменете”, му подхвърли жената, публикувала снимката - сътрудничка в списание BonAppétit. Скоро след това Сохла Ел-Уайли, друга служителка в списанието, поиска оставката на Рапопорт.

Но не само заради снимката. Според нея, както и според други колеги, само на белите сътрудници се заплащало, за да участват във видеозаписи в кухнята. Освен това малкото небели сътрудници системно били по-зле платени и третирани. Рапопорт подаде оставка същия ден и заяви, че “ще помисли за работата, която трябва да свърши като човешко същество”. Неговата временна заместничка написа, че списание Bon Appétit е бил съучастник в расистка система. Оттогава изданието работи по изработването на “манифест”, посветен на промяната. От миналата есен медията е част от групата Vice Media, чието водещо издание, «Vice», непрекъснато публикува изследвания върху расизма в САЩ. На 8 юни Барберич обяви в Instagram, че напуска поста си и че мениджмънтът трябва да се “диверсифицира”. Тя уточни, че нейният приоритет винаги е бил да дава думата на жените, които нямат възможност да се изразяват в медиите. 

Джеймс Бенет, “Ню Йорк Таймс”

“Именно благодарение на него “Ню Йорк Таймс”, който традиционно е лявоцентристки, успя да привлече консервативни редактори”, се четеше в нещо като некролог за Джеймс Бенет. Фатално за него бе изявлението на един сенатор републиканец. То бе публикувано на 3 юни в най-важния вестник в САЩ. Впоследствие се оказа, че поради липса на време редакторът на страницата за мнения и коментари на “Ню Йорк Таймс” не го е прочел. “Изпратете войските”, бе написал сенатор Том Котън, подобно на Доналд Тръмп. “Армията трябва да се намеси сега, за да сложи край на насилствената разпасаност”.

“Срамувам се от тази статия”, написа в Туитър известна сътрудничка на вестника, последвана от много колеги. Подобно изявление представлява опасност за всички чернокожи граждани, написаха те, нарушавайки по този начин едно от редакционните правила - никога да не правят отрицателни коментари публично за собствения си вестник. Първоначално Бенет написа, че читателите на “Ню Йорк Таймс” трябва да имат достъп до гласове от целия политически спектър, но впоследствие бяха открити фактологични грешки в текста. Накрая Бенет поднесе извиненията си и подаде оставка.

Имаше пропуск в редакционния процес, написа издателят Артър Г. Сулцбергер, който беше прекият началник на Бенет. Неговата заместничка, Кейти Кингсбъри, поиска от своя страна всички сътрудници да се обръщат директно към нея, в случай на проблеми с някой коментар.

Кристен Барберич, «Refinery29»

В знак на солидарност с движението «Black Lives Matter», в началото на юни списание Refinery29 направи черното основния цвят на своя уебсайт. Въпреки това, този символичен жест имаше ефект на бумеранг. Сътрудници и сътруднички на дигиталното списание за мода и лайфстайл почустваха това като провокация и изрекоха сериозни обвинения. Имало “явна липса на многообразие” в редакцията, ръководена от главната редакторка Кристен Барберич. Чернокожите и цветнокожи сътрудници и сътруднички били “свръхексплоатирани и по-ниско платени”, а Барберич стигнала дори дотам да махне снимките на чернокожи жени. Сайтът Refinery29, създаден и управляван от Барберич от петнадесет години насам, култивирал “отровна корпоративна култура”.

Лий Фанг, «The Intercept»

По време на разследването си за протестите, организирани след смъртта на Джордж Флойд, журналистът имал възможността да поговори с чернокож мъж. Тогава мъжът го попитал защо животът на един чернокож гражданин има значение за общественото мнение, само когато е бил отнет от бял? Ами убийствата на чернокожи от чернокожи? Лий Фанг публикува туит по тази тема. Което му коства ожесточен спор с колега. Също като Фанг, Акела Лейси работи за портала The Intercept. “Престани да бъдеш расист, Лий. Това ме дразни”, написала Лейси в Туитър, събирайки немалко одобрителни реакции.

33-годишният разследващ журналист Фанг политически е смятан за ляв и подкрепя Бърни Сандърс. Ако неговият туит, дори и да става дума само за цитат, е възмутил дълбоко Лейси, то е защото тя е разпознала в това позоваване на престъпленията, извършени от чернокожи, класически метод, използван, за да бъде забравен структурния расизъм. Спорът им в Туитър се разразил, когато Фанг написал следното: “Може би това е забавно за теб, но тук са заложени човешки животи”. Фанг побързал да изтрие туита, но било твърде късно; вече бил смятан за расист. За да спаси работата си, поднесъл извинения в писмо от две страници. “Дълбоко съжалявам, че причиних толкова страдание”, написал той. И успял да запази поста си.

Андрю Съливан, “Ню Йорк Мегъзин”

Андрю Съливан, автор колкото консервативен, толкова и противоречив, наскоро спря да пише уводни статии в “Ню Йорк Мегъзин”. Според някои източници изданието отказало да му позволи да пише за настоящите изблици на насилие в страната. Също така стана ясно, че всички уводни статии на Съливан били предварително проверявани от младши редактори, за да се уверяват, че в тях няма никакво “токсично съдържание”. Съливан обаче не загубил работата си на автор на уводни статии.

“Миналата седмица той написа, че нито една страна и най-вече САЩ, не могат да бъдат обяснени само с една теория. Америка не е само символ на расизма, тя е и символ на свободата. Опитите обаче всички граждани да бъдат подложени на морален преглед и в краен случай да бъдат заклеймени, не отговоря на американския дух на либерализма. Заглавието на неговата хроника бе следното: “Има ли все още място за дебат?”.

екстът на “Ди Велт” е публикуван във “Фигаро” в рамките на сътрудничеството между изданията, членуващи в LENA (Leading European Newspaper Alliance - Водещ европейски вестникарски алианс).

“Ди Велт”   Превод от френски: Галя Дачкова