След 70-те години САЩ и Западът се сближиха с Китай и дори го направиха предпочитан партньор. Западът пристъпи принципите и си затвори очите за случилото се на площад Тянанмън. В западния свят се образува дълбок разкол и Китай започна настъпление, твърдят френските експерти.

През 80-те години американските разузнавателни агенции често обменяха информация с китайските си колеги, които не предаваха на европейците. С разпадането на СССР и стартирането на глобализацията започва нов етап в сближаването с Китай. Западът пристъпи принципите си, които му позволиха да спечели Студената война, и си затвори очите за случилото се на площад Тянанмън.

Тази сделка с дявола се извърши преди избирането на Доналд Тръмп. Настоящият президент на САЩ беше първият, който поиска да коригира асиметрията, възникнала заради слепотата ни към Китай. Присъединяването на Китай към СТО се състоя при условия, които не бихме приели за никоя друга страна.

Студената война се опираше на баланса на силите с помощта на страха. Опасността е, че това равновесие вече го няма. В западния свят се образува дълбок разкол. Доналд Тръмп вече не вярва в мултикултурализма, а Франция Еманюел Макрон се вкопчи в него, защото е убеден, че Париж и ЕС могат да се изявят само по този начин.

Самият китайски свят също е разнороден: комунистически континентален Китай и Тайван, чието геостратегическо положение и демократичен статус остават основното предизвикателство за Пекин.

Доналд Тръмп на първо място искаше да възстанови валутния и търговския баланс. Китай запази валутата си извън пазара с нисък курс. Това му осигури още по-голямо експортно предимство при навлизането на германската марка в еврозоната.

Тръмп е умел преговарящ и той успя да окаже натиск върху Китай в момента, в който комунистическият режим затяга политиката си, тъй като се страхува от все по-голямата средна класа.

КНР не може да си позволи да загуби твърде много чуждестранни пазари, тъй като това би означавало преориентация към вътрешния пазар и общо обогатяване на хората, тоест ръст на демократичните искания.

Когато маската падна, Комунистическата партия на Китай зае много агресивна позиция към Запада. И се заговори за нова студена война…

…Китай, подобно на САЩ, не може да претендира за хегемония. С всеки ден се приближаваме към това, което Греъм Алисън нарича «Капана на Тукидит». Това означава, че можем да преминем към логиката на войната…

…Западните прогресисти отдавна се възхищават на комунизма. Нашето снизхождение към Пекин след събитията на площад Тянанмън е свързано с новата вълна от марксистки и леви движения.

Всички бивши западни маоисти и троцкисти не само преминаха към анархо-капитализъм и радикален индивидуализъм, но и започнаха да подражават на „консултационния болшевизъм“ на китайското правителство.

Американските демократи и нашите европейци са обсебени от идеята за ограничена демокрация, която е близка до китайския режим. Американските демократи предпочитат да се бият с Тръмп, който възражда върховенството на закона, отколкото да осъждат атаките срещу свободата на религията и потисничеството на мюсюлманите в Китай.

Те поставят новите хунвейбини от Black Lives Matter (Хунвейбини или „червеногвардейци“ са участници в китайската Културна революция през 1960-те години, бел.ред.) над защитниците на Хонконг и Тайван. Точно като съратниците на нацизма и комунизма през ХХ век. На Запад нищо не се е променило …

Автори: Едуар Юсон, Емануел Ленко.

Петя Паликрушева, превод и редакция.