Това не би имало значение, ако либералните политически елити, създадени и отглеждани десетилетия наред от банкерите, спокойно бяха отстъпили своето място, в рамките на обичайната ротация на елита, на едни или други консервативни политически групи. Но банкерите през изминалите години бяха успели вече да преустроят напълно цялата образователна система, да вземат под свой контрол държавния апарат и, условно казано, бяха увеличили значително своята инфраструктура. Но същевременно тя започна да им струва прекалено скъпо. А да се оттеглят просто така, те вече не можеха, защото политическите елити щяха да бъдат против това, защото нямаше да има пари да издържат инфраструктурата си и накрая, защото реално нямаха идеология, а само нейна имитация, прикрита под дебел слой пари. Нямаше ли пари, никой нямаше да тръгне след тях. Освен това, имаше сериозни основания да се предполага, че за десетилетия монопол те бяха вършили различни неща, които могат най-общо да се назоват с термина, „злоупотреба с власт“. И доколкото в условията на криза е сигурно, че такива злоупотреби ще изплуват на повърхността, то това от своя страна щеше да предизвика различни ексцесии.

Невярващите могат да видят как например украинският истаблишмънт защитава семейство Байдън и т. н. За отбелязване е обаче, че и консервативните елити имаха проблем. Те например не можеха да формулират разбираемо своята икономическа програма. Защото, от една страна, икономическия им дискурс беше изцяло либерален, а от друга, системата на консервативното образование в света беше ликвидирана напълно. Вследствие на това те биха били щастливи да кажат нещо, но не можеха, защото от една страна нямаше кой да го каже, а от друга, нямаше кой да го слуша. Това беше така, защото да се говори по същество е сложно и даже на много от адекватните консерватори им беше трудно да възприемат икономическата истина, изложена на нелиберален език. Налагаше им се да търсят такава сфера, в която, като общуват, да могат да се разбират помежду си. И такава тема се намери. Това беше темата за националните интереси. Или, с други думи, днес консерваторите говорят с езика на националните интереси, използвайки факта, че транснационалният банкерски елит от„западния“ глобален проект, демонстративно е наднационален. Вследствие на това, „консервативната революция“ в света се характеризира с ярко изразен национален оттенък.

Бедата обаче е там, че в Евросъюза лидер е Германия, в която националният въпрос е крайно ограничен. При това не само на законодателно, но и на психологическо ниво. Когато тази тема все пак се покаже на повърхността, всички бягат от нея, като дявол от тамян. Вероятно за гражданите на бившата ГДР тя не е проблем, но тях така и не ги допуснаха в елита на Федералната република. В резултат на това и в Германия, и в Евросъюза като цяло, консервативната революция закъснява. Но в периферията на ЕС тя е в действие, както е в Унгария, Полша и някои други страни. Но основно, тя е в действие в периферията в бившите социалистически страни, в които консервативната идеология винаги е доминирала. Но, за съжаление, тези страни винаги са имали много ограничено влияние върху позициите на Брюксел. Нещо повече, много често те са давани като пример за радикално грешно поведение. И тогава какво могат да направят те в тази ситуация?

Теоретично, Германия би трябвало да бъде тази, която да започне активно да пропагандира нелибералната икономическа мисъл, като алтернатива на национализма. Тоест да се върне към базовата причина на проблема. Но кой да направи това? Тя няма собствени икономисти, израснали извън либералните инкубатори, а даже и тези, които имаше в ГДР, и те вече измряха. Опитите на германците да водят диалог извън либералната парадигма не им се удава, а и на тези, които се опитват да им втълпяват подобни мисли, не се гледа с добро око. Впрочем в частни разговори след известен спор те се съгласяват, че е нужна промяна, но някак си не могат да преминат на алтернативен икономически език. И даже ако са съгласни, че „нещо не е така“, те като обречени се връщат пак към старата система. Промяната в начина на мислене е сложна работа. И затова, най-общо казано, Европейският съюз изостава от световните тенденции. Това означава само едно - че Западна Европа в процеса на тази криза така и не успя да роди своя политическа субектност. И вследствие на това я очакват тежки времена. Действително ще бъде , лошо за всички, но решенията какво да се прави за осигуряване на прехраната на населението ще трябва да вземат политическите субекти. Виновна, както обикновено ще се окаже Германия, но кого ще го вълнува това след десет години?           

Михаил Хазин, zavtra.ru   Превод от руски: Никола Стефанов