Истината трябва да се защитава, а за жертвите трябва има справедливост - това е единственият шанс да се предотврати геноцидът в бъдеще, подчертава Дуня Миятович, комисар по човешките права
към Съвета на Европа.
Това, че преди 25 години в босненския град Сребреница бе извършен геноцид, е безспорно. Потвърждават го множеството присъди на международни съдилища. Въпреки това много политици продължават да отричат тази истина. Така те задълбочават страданията на оцелелите и застрашават мира.
При клането в Сребреница загинаха над 8 000 души, предимно босненски мъже и младежи. 30 000 души бяха прогонени - от армията на Република Сръбска под командването на един междувременно осъден военопрестъпник и със съучастието на пасивната международна общност. Вместо това престъпление да бъде признато за една от най-ужасяващите глави в съвременната европейска история и да се работи за помирение, много известни политици и обществени личности в Босна и Херцеговина и Сърбия разпалват искрите на национализма и умишлено сеят омраза. А това е опасно.
Военопрестъпници на високи постове
Отричането на клането отслабва способността на обществото да съзре индикациите, които могат да доведат до нови жестокости. Освен това то накърнява както жертвите, така и оцелелите, и им отнема признанието и справедливостта. Отричането възпрепятства борбата срещу безнаказаността за военните престъпления и в крайна сметка възможността за помирение.
На политическата реторика, която отрича клането, делегитимира съдилищата и възхвалява военопрестъпниците, не е сложен край. Военнопрестъпници дори заемат високи обществени постове в Република Сръбска, кандидатират се за постове в Сърбия или водят активен обществен живот. Като същевременно разпространяват същите отблъскващи възгледи и лъжи, които още преди 25 години са довели до толкова много човешки страдания.
Би било заблуда да се смята, че този проблем се свежда само до Босна и Херцеговина и Сърбия. Двете държави със сигурност трябва да сторят много повече, за да се преборят с безнаказаността и отричането на клането. Същевременно обаче европейските държави, както поотделно, така и като част от международни организации, трябва да се отърсят от безразличието и да положат усилия за постигането на справедливост и помирение на Балканите.
Мълчанието на международната общност
Макар Международният наказателен съд за бивша Югославия да беше създаден, международната общност се забави твърде дълго с настояването към държавите от региона наистина да изправят пред правосъдието извършителите на клането. Минаха години, докато обвинените личности бъдат предадени на Хага. А и днес международната общност мълчи по отношение на необходимостта отричащите клането да бъдат спряни и наказани.
Това отричане засяга всички ни. Тъй като то подкопава справедливостта за жертвите, достигната с толкова усилия. То води до разделение и недоверие между хората и така прави конфликтите в обществото и между държавите по-вероятни. Това трябва да се има предвид особено днес, когато неонацистките и националистическите партии в Европа почти навсякъде отново са във възход.
Какво трябва да се направи?
Първата стъпка би било приемането на закони на национално ниво, които да наказват отричането на клането. Такива закони вече има в множество европейски страни. Следващата стъпка би било въвеждането на Международен ден в памет на клането в Сребреница. Тази молба на майките от Сребреница съществува отдавна и е най-малкото, което международната общност би могла да предприеме. Но преди всичко е необходимо разясняване и обсъждане на темата - учебниците в цяла Европа трябва да представят обективно геноцида в Сребница.
За целта се изисква единствено и само политическа воля. Определянето на един такъв ден няма да струва нищо на международните организации, но пък ще означава много за оцелелите - като знак за ангажимента спрямо справедливостта и истината. Същевременно ще бъде признато човешкото достойнство на жертвите и оцелелите от клането в Сребреница.
