За разпадането на Съветския съюз не е виновен само «самоубийственият» политически курс на съветските ръководители, пише изданието. Не трябва да се забравя и ролята на Америка. Авторът подробно анализира методите за натиск срещу СССР, към които активно прибягваха САЩ.

Само две години след края на Втората световна война, двамата стари съюзници, които се заклеха във вечно приятелство, САЩ и Съветския съюз, отново се скараха и станаха врагове.

Всички средства бяха използвани за реализирането на тоталната конфронтация, с изключение на започването на война, тази конфронтация е известна като Студената война, която завърши през 1991 г. с разпадането на Съветския съюз.

Както Белият дом тогава казваше, Студената война беше всеобхватен политически курс, който предполагаше «използването на всякакви средства, различни от открит военен конфликт за противодействие на Съветския съюз и други социалистически страни».

Следователно може да се каже, че освен «горещата война», която никога не започна между двете суперсили, всички останали форми на конфронтационно-дипломатическа война, разузнавателна война, културна война, пропагандна война, икономическа война, скрита война (подривна дейност, терористични актове) и косвена война са проявиха по време на студената война. Сред тях културната война и икономическата война играеха основна роля.

Стратегията на американската културна война беше да се опита да овладеят „мислите и чувствата“ и да ги използват за собствени цели: за сдържането на комунизма в глобален мащаб и насърчаватнето на западния институционален модел, както и за провеждането на всестранна конфронтация със Съветския съюз във всички области, се реализираха различни войни — политическа, военна, дипломатическа, идеологическа и културна — с изключение на преките военни сблъсъци.

След като Съединените щати и Съветският съюз постигнаха стратегически ядрен баланс, ролята на културната война стана още по-важна: стратегията на „войн, който без да влиза в битка, побеждава врага“, стана решаващ за определянето на победителя в Студената война.

Чрез повсеместна пропаганда САЩ не само превърнаха бившите си врагове — Япония и Германия — в съюзници, наричайки ги „надеждни приятели и крепост на световната демокрация“, но и победиха последния си съперник, твърдата идеология и институционалния модел, лансиран от Съветския съюз, който изчезна след разпадането на страната.

Най-силната крепост винаги може да бъде разрушена отвътре.

Програмата, предложена по време на управлението на Труман, стана основна причина за разпада на СССР. На 27 януари 1948 г. президентът Труман подписва програмен документ — «Закона Смит-Мунд» — за американската пропаганда по време на Студената война, който не само предполага пропаганда на историческото, културното и институционалното превъзходство на САЩ сред народите по света, но и атакува и изкривява социалистическия обществен строй на Съветския съюз и Източна Европа.

През април 1950 г. Америка стартира „Движението на истината“, наречено „Идеологическия план „Маршал“, и призовава «Гласа на Америка», информационната служба на САЩ и американските библиотеки по света да започнат психологическа подривна дейност.

Съединените щати също разработиха плана «Троянски кон», който разшири психологическата война до категорията на скрита война и позволи на Централното разузнавателно управление и Международната информационна служба да се включат в дейности за подкопаване авторитета на враждебните правителства, включително подкрепа на нелегалните движенията за съпротивата в социалистическите страни.

След това ЦРУ проведе поредица от мероприятия в подкрепа на дисидентите, организира «Радио Свобода» и започна борба за одобрение действията на САЩ сред съветската младеж.

Целта на тези действия беше „мобилизиране на всякакви средства, включително духовни, за унищожаване волята на врага“.

За различни цели западното общество предостави и материална подкрепа на някои дисиденти на Съветския съюз и Източна Европа, а също допринесе за прославянето на някои антисъветски писатели по целия свят.

Сред многото видове пропаганда от студената война, инициирана от информационната служба на САЩ, най-успешните са «Народният капитализъм» и «Партньорство между народите».

Те провъзгласяваха, че американският капитализъм „всъщност осъществява онова, което комунизмът само обещава“, а съветският обществен строй се основава на „робски труд“.

Радикалните съветски либерали постепенно завладяха правото на глас и поискаха цялостната перестройка на руския културен модел и на националните, социални и културни традиции.

Те публично лансираха лозунги като „децентрализация“, „против самовластието на Съветската комунистическа партия“, „демокрация и свобода“, изисквайки пазарна реформа.

В крайна сметка всичко това допринесе за разпада на Съветския съюз.

Петя Паликрушева