По правилата на либералната представителна демокрация преди повече от 80 години беше избран Адолф Хитлер, а само преди няколко години в хода на “Арабската пролет” бяха избрани в Египет “Мюсюлмански братя” – базовата структура, от която се родиха всички ислямистки, екстремистки и терористични структури на съвременността!

От доста години високо стои въпросът за “прелестите” на либералната демокрация, в съответствие с чиито правила във върховете на политическата власт се избират всякакви негодници. Така ,както стои въпросът за подмяната й с митологизираната “пряка демокрация” по подоблие на тази в Атина (ІV в. пр. н. е.) и Рим (ІІ –І в. пр. н. е.) с няколко хиляди “свободни граждани, при съвременните градове и селища с десетки милиони население и със съвременните медии.

Но не това е темата на тази статия. Темата е какво стана през тази година и какво можем във висока степен на вероятност да очакваме да стане през настъпващата следваща?

А верният отговор на този въпрос може да се получи, само ако се анализират обективните обществени тенденции, които в определени епохи на дълбоки кризи и катаклизми се появяват като възможности за едни или други варианти на историческото движение на човечеството. Историята на човечеството като продължение на Универсалната еволюция винаги се е разгръщала в различни варианти и опитите да се чертаят едни или други предварителни схеми са демонстрация на механистическия подход към развитието на човечеството.

Както и в останалата Вселена действат много фактори, така и в човешката история действат много фактори от различен характер в система и в отделни периоди напред излизат едни или други фактори, които като “ключови” задвижват цялата система. Именно прилагането на такъв подход позволява да се разбира същността на ставащите процеси и генералните тенденции, които определят следващия период на историята, позволяват ни да видим “другото бъдеще”.

Понятието “друго бъдеще”, като различно от това, което по метода на екстраполацията очаква плоското и едноизмеримо мислене, въведе с книгите си “Шокът от бъдещето” (1970), “Третата вълна” (1980) и “Трусове във властта” (1990) големият американски футуролог Алвин Тофлър.

Можем във висока степен на вероятност да очакваме, че бъдещият президент на САЩ отново ще бъде от Републиканската партия и че в също така висока степен на вероятност този президент отново ще бъде Доналд Тръмп. Независимо от ходовете на Брюкселските бюрократи Brexit’a се състоя и Великобритания напусна ЕС. Но псевдожурналистите и дежурните по екраните на ТV и публичните медии псевдоанализатори повтаряха своите мантри и оглупяваха собствените си народи. И…накрая бяха шокирани.

Но няма край! Колко утопии, последната от които “либералната”, обявяващи край на историята, се провалиха.

Историята се развива, процесите се разгръщат не в съответствие с повърхностните догматични представи на огромната част от съвременните политици, които се оказаха лилипути, които не разбират духа на ставащото, не проумяват ровенето на “къртицата на историята” (Хегел) и когато тя чрез някой (Ф.Кастро, В. Путин или др.) прозрял този ход извика “HierRodos,hierspringen”(“Тук е Родос, тук скачай”- нем.) са изненадани и шокирани.

Всъщност както “Brexit’a”, така и победата на Д. Тръмп бяха по същество просто моменти епизоди от разгръщането на новата Генерална историческа тенденция, която отначало плахо, но постепенно все по-уверено заявяваше своето право на “другото бъдеще” в опозиция на налаганото от неолибералния глобален феодализъм бъдеще на човечеството.

Започнал своя възход неолибералният глобализъм в края на 70-те и началото на 80-те г. като неоконсервативна революция, чието сърце стана монетаризмът, измътен в Чикагската школа на М. Фридман, се развихри след края на “Студената война” (1991) в десетилетието на отиващия си век.

Постепенно обаче повалената и опозорена от М. Горбачов и Б. Елцин Русия започна “да се съсредоточава в себе си” (Ал. Горчаков) и все по-решително при В.Путин да заявява за своето право на велика държава със свои интереси, място и роля в световната история.

Постепенно и все по-решително зад нея заставаше Китай (КНР). Европейските народи, ударени от тежката финансова и дългова криза, едно от следствията от политиката на неолибералният глобализъм започнаха да се пробуждат и да заявяват своето право на свобода.

В същото време, губейки чувство за реалност силите на неолибералният глобализъм предприеха нови безумни ходове след онези от предния век – “Арабските пролети”, Гражданската война в Украйна.

Така бяха събудени дремещите вулкани на исляма и на нацизма.

И тръгнаха милионите маси мигранти в разтворените обятия на либералната Западна Европа, газейки през границите и пространствата на най-слабите държави на ЕС. Опитите на тези неукротили се адепти на неолибералния утопизъм в лицето на Б. Обама, А. Меркел, Ф. Оланд, Д. Камерън чрез ТТИП и ТП (Трансатлантическото и трансокеанското търговско сътрудничество под егидата на ТНК и финансовата олигархия на Уолстрийт (САЩ) се провалиха.

Паралелно вървяха санкциите срещу съпротивляващата се Русия.

За този четвърт век възход на неолибералният глобализъм смиващ националните държави и националните култури народите неимоверно обедняха, но за сметка на това финансовата, икономическа и медийна олигархия натрупа нови милиарди.

Oxafam–Международната организация на юристи от всички страни обяви още в пролетта на тази 2016 г., че 1% от населението на Земята ще притежава богатствата колкото всичките останали 99%.

“Прекрасният свят”надминаващ патологичните картини на антиутопията на Джордж Оруел –“1984” стана реалност. За сметка на това медиите в хор ревяха срещу всеки дръзнал да се съпротивлява на този нов феодален порядък, лепвайки му етикета – “комунист”, “фашист”, “нацист”.

Реакцията на примитивите!

Какво ще последва?

Тероризмът в Сирия почти е унищожен от Русия.

Но тероритични ядки има по целия свят, особено в Европа.

Тероризмът ще продължи да заплашва народите.

Пандемията също.

Икономическата криза — и тя.

Това ще е един от най-глобалните проблеми в предстоящите години — справянето на настъпващата бедност.

Все по-определено през последните години реката на историята прави своя нов голям завой. И въпреки съпротивата на силите на неолибералния глобализъм този процес ще продължи още по-ускорено през идващата година.

И само онези политически сили и онези народи, които съумеят навреме смело да се впуснат в талвега на нейното най-силно течение и станат активни участници в похода на човечеството могат да завоюват своето бъдеще.

Проф. Петко Ганчев