Настоящият хаос в света не предизвиква изненада, ако отчитаме драматичните размествания на пластовете, които започнаха да разделят света на конкуриращи се помежду си сфери на влияние.

Да вземем за примери кономиката. От 2000 г. делът на Китай в глобалния БВП, измерен по пазарна стойност, се е увеличил от около 4% до почти 16%. Технологичните гиганти като Alibaba, Tencent и Huawei разпространяват китайската цифрова инфраструктура извън страната, особено в развиващите се икономики.

Китай е най-големият износител в света и въпреки че е относително новодошъл (Пекин се присъедини към клуба едва през 2001 г.), днес той се представя като основен защитник на Световната търговска организация, която е атакувана от Америка.

В областта на финансите доларът все още е доминиращ, но юанът се готви да укрепи позициите си. 

Китай все още е недостатъчно представен в МВФ, тъй като квотата и дялът му при гласуване са едва 6%.

Но от 2000 г. Китай е предоставил повече от 140 милиарда долара заеми на африканските държави и на държавните предприятия.

Дали ООН, а заедно с това глобалното лидерство, което въплъщава организацията, е обречено да загуби влиянието си в свят, който ще се определя от съперничеството на великите сили?

Големите световни проблеми настоятелно изискват спешно международно сътрудничество, което убедително показа пандемията от коронавирус.

Светът трябва да работи съвместно върху разработката на ваксините, икономическото възстановяване и подкрепата за най-уязвимите страни.

Ръководителят на Световната продоволствена програма David Beasley, бивш губернатор на Южна Каролина, смята, че са необходими спешни действия за предотвратяване на «многобройните случаи на глад в библейски мащаби».

Необходими са и съвместни усилия в областта на промяната на климата, това е друг проблем, който никоя държава в света не може да реши сама.

Освен това рисковете, свързани с възможността за разпространение на ядреното оръжие, се увеличават.

Covid-19 напълно доминира в глобалния дневен ред днес. Но пандемията на коронавирус създава и нови възможности. Вместо да разрушат съществуващата система, възникналите проблеми могат да насърчат държавите да я укрепят.

За целта е нужно планиране за бъдещето, а същевременно с това справяне с настоящата криза.

Настоящите лидери трябва да демонстрират способността си да направят това, което техните предшественици направиха с такъв блясък през 1945 г.

Петя Паликрушева