Новата болшевишка държава реагира на мащабната мрежа британски агенти, които целят задушаването на революцията от 1917 г.
Съветският съюз планираше да възроди ислямската революция в рамките на Британската империя, като призовава „потиснатите маси“ в британските колонии да въстанат, както и руските работници и селяни.
«В Индия трябва да ударим най-силно», казва Ленин, скъсвайки англо-руското споразумение от 1907 г., което защитаваше северните граници на Индия от руска инвазия.
Вестник „Таймс“, който съвсем основателно се страхува, че болшевиките ще изведат Русия от войната, също играе роля в контрареволюционната кампания срещу болшевиките.
Два месеца преди революцията британският петроградски кореспондент, военният империалист на име Робърт Уилтън, призовава вестника да подкрепи военния преврат, воден от генерал Лавр Корнилов, главнокомандващ на руската армия.
«Вече имаме само един шанс да се спаси Русия — военна диктатура», пише Уилтън до редактора на „Таймс“. — Корнилов е точният човек. Ако го убият, ще можем да се сбогуваме с тази страна завинаги.»
Корнилов прави опит за държавен преврат, който се провали с трясък.
Агентът на MI6 Пол Дюкс успешно прониква в Коминтерна и успява да се сдобие с доклад, публикуван по-късно от вестник „Таймс“, в който се посочва, че руснаците правят „всичко възможно, за да разбунят антибританските настроения в Индия, като същевременно се опират на фанатичната религиозност на местните жители“.
Революцията успява да се задържи. Британската империя също. Към 1921 г. изтощеният и обеднял Съветски съюз в резултат на Гражданската война и западната интервенция е принуден да престане да подкрепя антиколониалното движение.
MI6 спечели последния кръг на Голямата игра и си осигури бъдеще, затвърждавайки репутацията си на майстор на машинациите и хаоса в следреволюционна Русия.
Но този конфликт остави след себе си токсично наследство, а именно параноичния страх на Русия, че отвратителните агенти на MI6 непрекъснато се стремят да уронват позицията на Москва и че трябва да бъдат спрени на всяка цена.
Петя Паликрушева
