"Насилието му не познаваше граници. Часове наред ме налагаше с колана", разказва 27-годишната Айсел, успяла да избяга от съпруга си. Годишно в Турция стотици мъже пребиват до смърт жените си.
Децата са седнали плътно едно до друго. Сякаш изпитват страх, че всеки миг може да бъдат разделени. Майка им - 27-годишната Айсел* била принудена да избяга от семейното жилище защото мъжът ѝ редовно я пребивал. И макар че това вече е минало, тя все още се страхува. "Той ще ме убие. Знам го", казва майката на двете момчета.
На 17 годиини Айсел се омъжила. Преместила се да живее с мъжа си в друг град. Първите години бракът им вървял добре. Мъжът ѝ обаче след време се забъркал в нелегални дела и за известно време влязъл в затвора. "След като излезе оттам, започна да се държи като мафиот. И тогава започна да упражнява насилие над мен", разказва Айсел.
По-късно мъжът ѝ се увлякъл по хазартните игри, загърбил семейството, а за да заплати дълговете си от хазарта, започнал да продава покъщнината. Семейството затънало в дългове, а насилието над Айсел ставало все по-тежко.
"Насилието му не познаваше граници. Часове наред ме налагаше с колана си. Нямаше къде да се скрия от него", казва тя. Когато разказала на свекърва си за домашния терор, чула от нея следното: "Една омъжена жена влиза в новия си дом с булчинската рокля и го напуска чак на погребението си".
Айсел била силно притеснена от това, че и децата ѝ стават свидетели на побоите: "Много ме е страх, че може да умреш, ако татко продължи да те бие", казало веднъж единият от синовете ѝ.
Защита за жените, но само на хартия
В Турция има закони за защита на жените от битово насилие, но те рядко се прилагат. Айсел е правила опити да се съпротивлява - няколко пъти подавала жалба срещу съпруга си. Така срещу съпруга ѝ три пъти била издавана забрана за контакт със семейството. Но когато полицията му разрешила да се върне вкъщи, за да си вземе дрехи, той просто останал там, игнорирайки забраните. Заради оказаното от него домашно насилие той бил осъден и на три месеца затвор, но в крайна сметка лежал само три дни. Айсел обаче се страхува да подава нова жалба срещу него.
Вместо това избрала друг път: помолила да бъде настанена в специално общежитие за жени и деца. Там тя се запознала с много други жертви на домашно насилие, които не са получили помощ от властите. Много от тях ѝ казвали: "Повярваха на разказа на мъжа ми и той бе освободен".
Липсата на последствия за насилниците често има фатални последици. Предполага се, че в Турция всеки ден умира поне по една жена в резултат на домашно насилие. Точни данни няма, защото държавата не публикува подобни числа.
Според Федерацията на турските организации за защита на жените, от началото на годината до края на октомври в страната са били убити най-малко 312 жени. Вътрешното министерство обаче обяви, че убийствата на жени през първите 10 месеца на 2020 са намалели с 27% спрямо същия период на предходната година. Статистически данни, които да доказват това твърдение, няма. Освен това Турция се отказа от т. нар. Истанбулска конвенция, която си поставя за цел да защити жените именно от домашно насилие и да подсили равнопоставеността на мъжете и жените в обществото. Ердоган обаче обяви конвенцията за "много погрешна", тъй като поставяла под въпрос традиционните представи за ролята на жената.
"Ако научи адреса ни, още на следващия ден ще се появи"
Айсел прекарала осем месеца в специалното общежитие. След като дала уверение на мъжа си, че няма да иска от него финансова издръжка в случай на развод, той дал съгласието си за разтрогване на брака. Айсел успяла след това да си намери малко жилище под наем, където се нанесла с децата си. Само че държавната социална помощ, която получава, възлиза на 175 евро, а наемът ѝ е 110 евро. Тя едва свързва двата края.
Въпреки че вече е разведена, Айсел все още живее в постоянен страх. Има служебно разпореждане, което забранява нейните данни да бъдат предоставени на бившия ѝ съпруг, но то не се отнася и до децата. Затова Айсел решила да не ги записва в училище. Страхува се, че бившият ѝ мъж може да научи новия им адрес. "Сигурна съм, че ако това стане, още на следващия ден ще го видим пред вратата ни", казва тя и допълва: "Той така и не беше наказан и затова не изпитва никакъв страх. Той ще продължи да оказва насилие".
