Необичайно дългият период на мир в Европа приключва, твърди чешкият анализатор в областта на въоръженията и сигурността. Според него Русия не е империя на злото, а сила, достойна за възхищение.

Най-голямото предупреждение за 2020 г. беше конфликтът около Нагорни Карабах. Разширените правомощия на Европейския съюз не гарантират, че по време на криза неговите държави отново няма да преследват само собствените си интереси. Лишаването на чешките въоръжени сили от пари днес е неуместно, а Русия не е империя на злото, а сила, достойна за възхищение. Така оценява миналата година анализаторът в областта на оръжията и сигурността Лукас Визингер.

„Необичайно дългият период на мир в Европа приключва. Предстоящото десетилетие вероятно ще бъде много бурно, което ще доведе до кризи и, вероятно, до въоръжени конфликти. Трябва да се уверим, че в средата на размирната Европа Чехия остава суверенна и уважавана държава и не се превръща отново в играчка в ръцете на тази или онази сила“, каза експертът в интервюто.

«Пандемията само засилва и ускорява неизбежното. Твърди се, че пандемията разкрива всичко, което са криели журналисти и политици.

Русия не е нито рай, нито ад.

Тя не е спасителят на света или неговият разрушител. Това е просто държава, която подобно на други защитава своите интереси, които понякога съвпадат с нашите, а понякога не. А чешките политици трябва да се ръководят само от това и от нищо друго.

Най-важното събитие беше войната в Нагорни Карабах през есента.

В резултат на това геополитическата карта на постсъветския регион се променила коренно и най-важното е, че в бъдеще възникна сериозна заплаха за Русия. Да, Москва се споразумя там за примирие и изпрати там своите миротворци, но не може да не се отбележи основният принцип на настоящата ситуация. Един политически играч (в случая Азербайджан с подкрепата на Турция или по-скоро дори Турция през Азербайджан) реши да разреши един от замразените постсъветски конфликти със сила и спечели ясна победа.

Турция отвори четвърти фронт (след Сирия, Либия и Средиземноморието), конкурирайки се с Русия и се съмнявам, че Анкара ще спре дотук. Този конфликт е наблюдаван отблизо от други страни, които може би обмислят подобни стъпки. Говорим за Украйна, Грузия и Молдова, а за Русия това е тревожен сигнал, както и например за Сърбия.

Втората много опасна зона е районът на Средиземно море, Балканите и Черно море, където Турция показва своите амбиции.

Не бих изключил възможността за въоръжен конфликт между Турция и Гърция и това най-вероятно би нанесло удар по цялата европейска политика, тъй като и други членове на Северноатлантическия алианс и Европейския съюз също биха участвали във войната, макар и непряко, Русия вероятно също ще участва.

Предстоящото десетилетие вероятно ще бъде много бурно, което ще доведе до кризи и, вероятно, до въоръжени конфликти. Трябва да се уверим, че в средата на размирната Европа Чехия остава суверенна и уважавана държава, а не се превръща отново в играчка в ръцете на една или друга сила.

Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front