Планът на американското правителство за завладяване на Русия се основава на вярата в генералния план за установяване на "ядрено първенство" срещу Русия. Тоест на американската способност да се спечели ядрена война срещу Русия и тя да бъде завладяна, пише Ерик Зюсе.
Русия и Беларус се опасяват от поредната блиц кампания - модернизирана версия на скандалната германска операция "Барбароса", но този път идваща от НАТО (вместо само от Германия, както през 1940 г.). Съответно двете страни се подготвят за такова нещо.
План "Барбароса" Бюлетинът на атомните учени публикува проучване на 1 март 2017 г., което откри:
"Програмата за модернизация на ядрените сили на САЩ е представена пред обществото като опит за осигуряване на надеждността и безопасността на бойните глави в американския ядрен арсенал, а не за повишаване на военните им способности. В действителност обаче тази програма е внедрила революционни нови технологии, които значително ще увеличат способността за насочване на американския арсенал от балистични ракети."
"Това увеличение на капацитета е изумително. То повишава общата убиваща сила на съществуващите американски сили за балистични ракети с фактор приблизително три. Освен това то създаване точно това, което човек би очаквал да види, ако ядрено въоръжена държава планира да има способността да се бори и да спечели ядрена война, като обезоръжи враговете с изненадващ първи удар", пишат още учените.
Освен това, планът на американското правителство за завладяване на Русия се основава на вярата в генералната идея за установяване на "Ядрено първенство" срещу Москва. Тоест на способността на САЩ да спечелят ядрена война срещу Русия и така да я завладеят.
Тази концепция става приемлива и уважавана в американските академични и правителствени кръгове, когато буквално едновременно през 2006 година, една кратка и една дълга версия на статия се появяват в подкрепа на концепцията за блиц - ядрен първи удар.
Двамата съавтори на статията я кръщават "ядрено първенство". Писанието им е публикувано в два от най-влиятелните журнала по международни отношения в света - "Форин Афеърс" от Съвета по външни отношения и "Интернешънъл секюрити" на Харвард.
Съветът за външни отношения публикува по-популярната и кратка версия, която е озаглавена: "Надигането на американското ядрено първенство". Харвард пък публикува по-дългата и научна версия, която е озаглавена: "Краят на взаимно гарантираното унищожение?".
Тази статия твърди, че централната геостратегическа концепция по време на Студената война със Съветския съюз, а именно взаимно гарантираното унищожение, в която няма такова нещо като САЩ или СССР да завладее другата страна, тъй като първата от двете, която атакува също ще бъде унищожена от оцелелите ядрени сили на този, който отговаря на атаката, скоро ще бъде просто история (каквато вече е и самият Съветски съюз).
И така, както се казва в кратката форма на статията, "ядреният примат остава цел на Съединените щати" (което означава, че вече е била цел). Ето какво казва и дългата версия на статията:
"Съединените щати сега стоят на върха на ядреното си превъзходство."
С други думи, контрол над оръжията или не, Съединените щати би трябвало и скоро ще могат да грабнат Русия (най-голямата земна маса от всяка държава в света, а също и най-богатата на природни ресурси).
Нито една версия на статията не споменава ключовата причина защо ядрената победа е толкова опасно дори и при най-благоприятните условия.
Тази причина е концепцията (и вероятната реалност в случай на ядрена война между двете суперсили)за ядрената зима. Научните изследвания показват, че това събитие би довело до рязко понижаване на температурата на атмосферата след всички тези огромни експлозии, които ще затъмнят небесата над цялата планета, което ще доведе до едно масово измиране.
Аристокрацията на Америка и нейните васални аристокрации, контролиращи съюзените със САЩ държави (милиардери, мулти-милиардери и техните най-добри агенти както в публичния, така и в частния сектор) купуват и строят дълбоко подземни ядрени убежища за себе си, но няма да са способни да останат под земята и да оцелеят със складирани припаси завинаги.
Що се отнася до всички други, тези хора няма да имат общо с американския процес на взимане на геостратегически решения, поради което ще бъдат игнорирани от американското правителство.
Мнозина от елита на Америка (и свързаните с него) плащат тези разходи за бомбоубежища, но никой от елита на Запада не осъжда пътя към ядрената война, по който вървят правителствата му. Правителството им ги представлява, а не обществеността.
И така, купуването или изграждането на убежища за ядрена война е по-приемливо за тях, отколкото спирането на планираното от Америка завладяване на Русия. По-високият приоритет за тях е да завладеят Русия.
Едно далеч по-малко влиятелно научно списание, "Чайна полиси", публикува по-късно през 2006 г. критична статия с аргументи срещу ядреното надмощие. Тази статия обаче, не е оказала влияние върху разработването на политики.
Заглавието й беше "Грешките на идеята за ядреното върховенство" и в нея се говори следното:
"Американското ядрено надмощие премахва първоизточника на стабилност от ядреното уравнение, а именно взаимната уязвимост."
Представя се и един морален аргумент:
"Американските лидери може да се опитат да използват своето ядрено превъзходство ... като действително предприемат хладнокръвна ядрена атака срещу ядрения си съперник в разгара на силна криза."
"Професорите омаловажават значително силата на ядреното табу, за въздържане на американските лидери да прекрачат съдбоносния праг. Ако кризисните обстоятелства нараснат достатъчно тежко, изкушението да се опитат да обезоръжат своите ядрени противници чрез ядрен първи удар може да е твърде силно, за да се противопоставят", твърдят от "Чайна полиси".
Понятието "ядрена зима" дори не беше и много споменавано (още по-малко разгледано) в тази статия, точно както беше игнорирано в двете, срещу които се аргументира. (Ядрената зима е практически забранена за обсъждане във водещи академични списания в социалните науки).
Но една статия в "Журнал за анализ на ползите и разходите" от 2 септември 2019 г. беше публикувана под името "Ядрената война като глобален катастрофален риск"
Тя просто игнорира ключовия въпрос кой получава ползите и кой понася разходите на сегашната метастратегия на Америка за така нареченото "ядрено първенство".
Съавторите на (и двете версии) на статията, която предложи и одобри ядреното върхенство , публикувана след това през 2007 г. (също в "Интернешънъл секюрити"), даде отговор на въпросния критичен материал, който нападна техния.
Заглавието на този отговор беше "САЩ: Ядрена първенство и бъдещето на китайския възпиращ фактор ". Но тази статия не оказа по-голямо въздействие от неясния материал, срещу който се аргументираше. В кръговете на властта в САЩ въпросът вече беше уреден.
По този начин ядрената първенство мълчаливо се превърна в политика на САЩ и взаимно гарантираното унищожение вече не е доктрината на Америка (въпреки че остава руска политика).
Американското правителство планира да удари по Русия (основно, да инсталира там марионетен режим). Това е реалността.
Започвайки не по-късно от 2011 г., администрацията на американския президент Барак Обама планира две операции, за да продължи напред, особено срещу Русия, но също така и срещу всички страни, които не са враждебно настроени към Москва (като Китай, Венецуела, Сирия и Иран).
Това включваше по-специално Украйна, която има 1600 мили гранична зона с Русия, а също и Сирия, в която от 1949 г. насам ЦРУ се опитва от името на правителството на САЩ да поеме контрол, така че да прогресира проектите за нефтопроводи, които саудите искаха да бъдат построена през страната за Европа. (Саудите са ключови съюзници на правителството на САЩ.)
В момент на изключителна откровеност, Джордж Фридман, основателят и главен изпълнителен директор на "частното ЦРУ" - консултантска фирма Стратфор, веднъж нарече свалянето на демократично избрания президент на Украйна Виктор Янукович, което се случи през февруари 2014 г., "най-наглият преврат в историята ".
И това беше така, защото това беше първият преврат, който някога е бил заснеман на живо във видеоклипове на мобилни телефони и качен в интернет.
След това превратът е документиран чрез интервюиране на някои от участниците, в подробни материали, които напълно се вписват в подобни признания от други участници (като това от един, който дори не е знаел за тези други участници, но всички са изпълнявали един и същ план, за който не са знаели, и който е идвал отгоре - режима на САЩ ).
Всички участници се оказва, че само са следвали заповеди, дадени им от агенти на Съединените щати.
Тези реалности могат да бъдат представени извън Съединените щати, но не и в рамките на Америка. Висшите служители на Европейския съюз не осъзнаха дори, че това беше преврат вместо автентична революция, докато вече не беше завършен, на 26 февруари 2014 г.
По наше време вече няма никакво разумно съмнение, че акцията е била ръководена от режима на САЩ и че администрацията на Барак Обама е започнала планирането на операцията не по-късно от 2011 г.
Фазата на изпълнение е започнала не по-късно от 1 март 2013 г. в посолството на САЩ в Украйна - много преди приказното "обяснение" на преврата ("Революцията на Майдана") да започне на 21 ноември 2013 година.
Известно е, че след тази "демократична революция" (която вместо това беше фашистки преврат, който беше скрит зад популярните антикорупционни демонстрации), дойде отцепването на Крим (който беше гласувал над 75% за Янукович) и на Донбас (който гласува над 90 % за него).
И тогава дойде етническото прочистване от страна на режима, установен от президента Барак Обама, за да се елиминират колкото се може повече от избирателите в Донбас, защото ако останат в Украйна, то новопоставеният режим в Киев скоро щеше да бъде изгонен от властта.
Омразата беше необходима, за да може тази "Антитерористична операция" или "АТО" (операцията за етническо прочистване) да постигне целта си (да елиминира избирателите, но да запази земята).
Тази омраза беше финансирана и популяризирана от американски милиардери и американското правителство, както и американските и съюзни медии.
Голямото "оправдание" за икономическите санкции срещу Русия беше "завземането" от президента Владимир Путин на Крим, което беше всичко друго, но не и анексиране и всъщност беше защита не само на част от Украйна, която е била дял от Русия от 1783 до 1954 г. Тогава именно съветският диктатор Никита Хрушчов прехвърля Крим от Русия на Украйна.
Действието на Путин по отношение на Крим беше и защита на жителите там, които настояваха полуостровът да се присъедини към Русия, когато украинските фашисти на Обама ясно изразиха омразата си към кримчаните и целта им да ги унищожат.
Както стана в крайна сметка ясно, администрацията на Обама имаше план до юни 2013 г. не само да изгони от Крим най-голямата военноморска база на Русия, която се намираше там, но и да я замени с американска такава.
Така че не може да има разумно съмнение, че действителният агресор по отношение на Крим е Обама и неговият режим, който завзе Украйна, а не всъщност Путин и неговото правителство.
Въпреки това антируските санкции остават в сила и до днес, а действителната история по въпроса за Крим, Донбас и Украйна остава прикрита от режима на САЩ и съюзническите режими и тяхната пропаганда или както им казват "новинарски" медии .
Освен това режимът на Обама е провел проучване на Gallup сред кримчаните както през 2013 г. преди преврата, така и през 2014 г. непосредствено след преврата и е установил, че и в двете анкети много повече от тях искат Крим да бъде отново част от Русия, отколкото са искали да бъде част от Украйна, каквато съветският диктатор я е създал през 1954 г.
Проучването през 2014 г. установи, че само 2,8% от кримчаните гледат на САЩ благосклонно, докато над 97% не. Освен това, с разлика от 71,3% до 8,8%, което е 89%, кримчаните са проруски настроени.
Освен това, проучването от 2014 г. обхваща не само Крим, но и всички части на това, което е било Украйна, и също така установява, че само в далечния северозапад на страната (близо или до Полша) украинците са благосклонни или към Америка, или към НАТО.
Режимът на САЩ иска Украйна да стане член на НАТО, така че да постави американски ракети само на 5 минути полет до Москва. Това ще бъде супер блицкриг, но в почти всички части на бивша Украйна това не беше желано и приемано от хората.
На 16 януари 2021 г., четири дни преди Джо Байдън да стане президент на САЩ, руската РТ публикува материал, озаглавен "Америка се завръща: Байдън запълна Държавния департамент с ветерани на Обама, включително стратега на заговора в Украйна Виктория Нюланд" и отбелязва:
"Новоизбраният президент Джо Байдън събира стария интервенционистки външнополитически екип, включително инженера на преврата в Украйна Виктория Нюланд, което сигнализира за твърда позиция срещу Русия, докато попълва най-високите постове в Държавния департамент."
"Нюланд, която е изучавала руска литература в университета Браун, писа миналото лято във "Форин Афеърс" за това как "уверена Америка трябва да се справи с Русия" с "по-активистка" политика, включително "да говори директно на руския народ за ползите от съвместната работа и цената, която са платили (президентът Владимир)за отклонението на Путин от либерализма", припомнят от изданието.
"Нюланд, която е неоконсерватор, и която беше назначена за заместник-секретар по политическите въпроси, може да проследи биографията си чак до администрацията на бившия президент Роналд Рейгън. Тя е била съветник по външната политика на бившия вицепрезидент Дик Чейни", се казва още.
"Старшият изследовател от института Кейто Дъг Бандоу казва:
"Тя ще се върне обратно, сваляйки правителства по време на администрацията на Байдън, тъй че това си остава валидно изказване."
Нюланд беше част от солидно неоконсервативен (т.е. американски империалистически) екип, водещ както дипломатическата, така и военната политика в новата администрация.
Виктория Нюланд е човекът, който е ръководил преврата на администрацията на Обама срещу Украйна - тя е дала заповедите, които са дошли от самия американски президент.
Тръмп продължи неоконсервативната външна политика на Обама и я засили срещу Иран, но се очаква Байдън да я активизира срещу Русия, а може би и срещу Китай.
Още поне от Джордж Буш-младши насам, правителството на Съединените щати е 100% неоконсервативно. Разбира се, ядреното първенство е неоконсерватизъм по отношение на стратегията за ядрено оръжие.
Ядреното първенство е неоконсерватизъм в атомната епоха. Това е прекратяването на доктрината за взаимно гарантираното унищожение в Америка. Това е суперагресия.
Неоконсерватизмът в немски стил е нацизъм. Но когато концепцията за неоконсерватизъм се прилага за която и да е държава, различна от САЩ и техните съюзници, тя вместо това се нарича с по-общия термин "империализъм". В това няма нищо наистина ново.
Операция "Барбароса" беше германската версия на това, което днес е ядрено първенство на Америка. Разбира се, "Барбароса" предшестваше ерата на ядрените оръжия, но предизвика огромното мнозинство от смъртните случаи и разрушенията през Втората световна война - дори без ядрени оръжия.
Поради тази нацистка операция Русия загуби 13 950 000, или точно 12,7% от населението си. Друга част от Съветския съюз, Беларус, загуби 2,29 милиона, или точно 25,3% от населението си за Хитлер. Друга част от САЩ, Украйна, загуби 6,85 милиона, или 16,3%. Целият Съветски съюз загуби 26,6 милиона, точно 13,7% от населението си заради Хитлер. Съединените щати загубиха само 419 400, или 0,32% от населението си.
Освен това, веднага след като Франклин Делано Рузвелт почина и Хари С. Труман стана президент, американското ЦРУ (тогава неговата предшестваща организация ОСС) осигури защита и работа в Германия за висши членове на еквивалента на хитлеровото ЦРУ, организацията Гелен.
(Американското ЦРУ продължава грубо да нарушава закона и да крие от Конгреса и американския народ важни подробности за отношенията си с организацията Гелен.)
За разлика от това, Съветският съюз не се отказваше да убива нацистите, които беше заловил. И така, докато СССР убиваше всички бивши нацисти, които можеше да намери, САЩ ги наемаха или в Западна Германия, или в самата Америка..
Довеждаха ги в Америка, когато режимът на САЩ се нуждаеше от помощта на тези хора при проектирането на оръжия за използване срещу враговете си.
Веднага след войната САЩ вече търсеха "бивши" нацисти, които биха могли да помогнат на Америка да завладее Съветския съюз.
Студената война тайно започна в Съединените щати веднага след края на Втората световна война (операция "Пейпърклип" на ОСС-ЦРУ). Отварям скоба за да кажа, че в Съветския съюз нямаше еквивалент на операция "Пейпърклип".
След това, когато СССР, през 1991 г., сложи край на комунизма си и прекрати своя военен съюз на Варшавския договор, който беше създал през 1955 г., след като Америка създаде своя военен съюз НАТО през 1949 г., и се дезинтегрира напълно, режимът на Вашингтон тайно продължи на своя глава Студената война, но този път срещу Русия, вместо срещу Съветския съюз. Това беше, и все още е американска война за империализъм, а не война срещу комунизма.
Режимът на Съединените американски щати (включително неговите съюзници) постоянно лъже за Русия (и също за Съветския съюз, пренаписвайки историята), за да "оправдае" този империализъм от своя страна.
Миналата година режимът в Съединените щати(и неговите съюзници) се опитаха да предизвика преврат, който имаше за цел да свали правителството на Беларус, което не беше достатъчно враждебно настроено към съседката си Русия.
В резултат на това Беларус сега е по-близо от всякога до закупуването от Русия на противоракетни системи Ц-400, само в случай, че американският режим се опита да стартира собствената си операция "Барбароса" (от ядрено-блицкригов тип, вместо с три милиона германски войници ).
Ерик Зюсе, Превод: СМ
