Дебатът за маските се нагорещява

Дебатът за маските се нагорещява
  • Written by:  classa.bg***
  • Date:  
    21.02.2021
  • Share:

Дебатът за маските отново се нагорещява – този път обаче за това какъв тип маски трябва да се носят. Няколко държави наложиха изисквания за медицински клас маски, които да се носят на обществени места, заради разпространението на по-заразните мутации на коронавируса, идващи от други държави, и вече отричат маските от плат, считайки ги за остаряла здравна препоръка.

 

Експерти, призоваващи за широко използване на по-защитни маски, казват, че спорът всъщност се свежда до това чия наука е „достатъчно добра“, за да подкрепи техните препоръки за политики, пише онлайн изданието Politico.eu.

Този спор относно доказателствата за ползите или вредите от маските - заедно със загрижеността за разходите, доставките и достъпността на по-защитни покрития, възпрепятства повечето страни да подобрят препоръките си.

 

Дебатът за маските е нагорещен и скокообразен. През март 2020 г. линията на Световната здравна организация (СЗО) беше, че маските не са необходими за здрави хора. След това, през април, организацията значително смекчи позицията си и последва задължително въвеждане на маски. Европейските правителства дори разпространяваха ръководства „как да“ за изработване на маски от плат.

 

Оттогава, освен периодичните протести срещу ограниченията заради коронавируса, дебатът за маските поне в Европа замря за разлика от другаде – например САЩ. Тъй като обаче все повече инфекциозни вирусни варианти започнаха да се разпространяват в цяла Европа, някои страни, включително Германия, Австрия и Франция, затегнаха правилата, като в някои случаи направиха маските FFP2 (често известни като N95 в САЩ и KN95 в Азия) задължителни на обществени места.

 

Германската провинция Бавария наложи защитни маски FFP2 през януари, което бързо бе последвано от задължение в цялата страна да се носи медицинска маска в магазините или в обществения транспорт. На 25 януари Австрия въведе изискване маски FFP2 да се носят на обществени места. Междувременно Франция препоръчва да не се носят домашни маски, които не отговарят на определени стандарти.

 

„Докато маските от плат или сините и белите хирургически маски спират да издишвате инфекциозен вирус върху други хора, FFP2 маските също са предназначени да предпазват потребителя от вдишването на инфекциозен вирус, отделен в аерозоли от заразени лица“, обяснява Лорънс Йънг, професор по молекулярна онкология в Медицинското училище в Уоруик.

 

Много други европейски държави обаче, както и СЗО, се придържат към настоящите си съвети. Мария Ван Керхов, технически ръководител на СЗО за COVID-19, казва, че все още няма доказателства за промяна в начина на предаване. Тя подчертава, че СЗО не планира да променя своите съвети.     „Ограничените и непоследователни научни доказателства“ за маските в общността са основание да не се препоръчват маски от по-висок клас, казва тя.

 

Добра наука, лоша наука

 

Дебатът е всъщност за това какво точно казва науката и какво точно е базираната на доказателства медицина, посочва Томас Чипионка, ръководител на Института за усъвършенствани изследвания на здравната икономика и здравна политика в Австрия.

 

Много изследователи смятат, че единственият вид доказателства, които са достатъчно добри, е „златният стандарт“ на рандомизираните контролирани проучвания, а всичко останало трябва да се избягва при систематични прегледи. „Ако имате такова разбиране за доказателствена медицина и кажете, че няма доказателства за ефективността на маските, [заключението е] не препоръчвайте маски“, казва той.

 

Уловката: клиничните изпитвания за носене на маски не са възможни по време на пандемия. Не би било етично да бъде накарана една група хора да носи маски, а друга – да не носи, ако има дори минимално съмнение, че това ще увеличи предаването на потенциално смъртоносен вирус.

 

Вместо рандомизирани контролирани проучвания, тогава някои политици разчитат на наблюдателни проучвания, базирани на лабораторни доказателства. Този подход обаче не се харесва на групата учени, които възприемат рандомизираните контролирани проучвания като единствения еталон на добрата наука, казва Джулиан Танг, консултант вирусолог от Кралската лечебница в Лестър и почетен доцент в катедрата „Дихателни науки“ в Университета в Лестър.

"Те не вярват, че лабораторните доказателства са наистина доказателства", казва той.

 

Тези лабораторни проучвания показват потенциално драстично намаляване на частиците, които се вдишват, като ефективността се увеличава значително за по-висококачествените маски. Най-малко защитават маските от плат, следват хирургическите маски, FFP1, след това FFP2 и накрая FFP3.

 

Неотдавнашно лабораторно проучване на Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ установява, че т.нар. двойно маскиране - чрез носене на кърпа върху хирургическа маска, също значително помага за намаляване на излагането на коронавирус.

 

Що се отнася до шепата рандомизирани клинични проучвания, които съществуват, констатациите са предимно неубедителни през годините, посочва Танг.

 

Асоциацията на училищата за обществено здраве в Европейския регион (ASPHER) е на друго мнение. Организацията смята, че новите директиви за маските не се основават на доказателства, като посочва, че лабораторните проучвания не са фокусирани специално върху риска от инфекция. Това прави "невъзможно формулирането на безопасна идея отвъд това дали има печалби, или не в този последен предложен подход".

 

По-скоро наистина е важно ограничаването на близък контакт и въвеждането на физическа дистанция. „Трябва да се съсредоточим върху реалните рискове“, казва Ван Гухт.

 

Скъпо решение

 

Другата загадка за политиците е недостигът. В началото на пандемията маските бяха в недостиг - нещо, което усложни натиска за официални препоръки в началото, тъй като много експерти се опасяваха, че задължението ще влоши ситуацията и ще е невъзможно да бъде изпълнено.

Въпреки че проблемите с доставките са решени вече, те могат да се превърнат в проблем отново, ако милиони хора трябва да закупят нови маски от по-висок клас за една нощ.

 

Другата основна пречка за широкото използване на маски FFP2 е тяхната цена. Например, пет опаковки маски FFP2 в британската аптечна верига Boots струват 9,99 британски лири, докато пет опаковки хирургически маски струват 4,50 британски лири. Тези маски не се перат и ползват многократно, не могат да се ползват и повторно (въпреки че някои твърдят, че FFP2 могат да бъдат използвани повторно). За сравнение, пакет от две перящи се маски за многократна употреба от същата аптека струва 10 паунда.

 

В много части на света е достатъчно трудно да се въвежда задължение дори за носене на маски от плат, да не говорим за по-скъпи маски от по-висок клас, казва Клаудия Паляри, директор по глобално здраве в Университета в Единбург. „Ако СЗО препоръча, че това е единственото нещо, което работи, то само богатите хора могат да си го позволят, а останалите ще трябва просто да се оправят“, посочва тя.

 

Засега места като Бавария продължават да държат на FFP2 маските, въпреки че се появяват нови усложнения. За любителите на брадите има загадка дали маските FFP2 са ефективни, тъй като окосмяването по лицето възпрепятства плътното прилепване.

 

Други, като например вирусологът Стивън Ван Гухт, призовават за по-широко разбиране на риска и защитата, вместо фиксирането върху маските. Според него забраната на платнените маски или двойното маскиране не е отговор – местата, където хората носят маски, не са местата, където се случват инфекции, коментира той пред Politico. Има един момент от дебата обаче, за който всички участници са съгласни - маските са само един от многото инструменти в арсенала, който може да помогне за предотвратяване предаването на вируса.

Миглена Иванова, редактор Бойчо Попов

Станете почитател на Класа