Бъдещето на отношенията между САЩ и Русия е до голяма степен избор на Америка. Ако САЩ не могат да се съгласят на нищо друго, освен на неоспорима хегемония, Русия несъмнено ще се превърне в сериозно препятствие, готово да предизвика САЩ.

Русия е категоричен противник на САЩ. Правителството на Путин, което вече възстанови руската армия, е убедено, че Вашингтон води враждебна кампания, целяща да подкопае международното положение и вътрешната стабилност на Русия. Този решителен порив да отвърне на удара и да оспори Америка е донякъде смекчен от желанието на Москва за по-конструктивни отношения и дори партньорство със Съединените щати — ако това може да се направи при условията на Москва.

Икономическите ограничения пред Русия, липсата на надеждни съюзници и нейните демографски проблеми означават, че Владимир Путин и неговите съветници са наясно, че цената на конкуренцията с Америка е много висока. За разлика от Съветския съюз, Русия няма нито идеология, нито месиански плам, което изисква присъствието на заклети врагове, от една страна, и рефлекторна подкрепа на близки по дух автократични режими, от друга.

С други думи, бъдещето на отношенията между САЩ и Русия е избор на Америка и това ще зависи от това колко умело администрацията на Байдън определя своите основни интереси: дали САЩ ще бъдат доминираща демократична империя, решена и задължена да диктува и прилага международните правила на играта; или ще се превърнат във водеща, но сдържана геополитическа и икономическа сила, готова да дефинира своите интереси по-тясно, за да позволи на други държави — стига да не предизвикват пряко Америка — да живеят повече или по-малко според собствените си стандарти.

Ако САЩ не могат да се съгласят на нищо друго, освен на неоспорима хегемония, Русия несъмнено ще се превърне в сериозно препятствие за тях, готово да ги предизвика.

Независимо от намеренията си, Русия остава важна страна за Америка и по един ключов критерий:

Русия е единствената държава в света, способна физически да унищожи САЩ.

Разбира се, това ще доведе до унищожаването и на самата Русия, но в историята има много примери за лидери, които по невнимание са предизвиквали истински катастрофи, като Първата световна война.

След края на Студената война САЩ твърде често насочваха своите аналитични ресурси, подхождайки към отношенията с Русия с полемичен и обвинителен плам и заблуждавайки се с илюзии за нова еднополярна американска епоха. Политиците и експертите стриктно се придържаха към наратива за непровокираната агресия на Русия. Според тази интерпретация Москва е решена да отслаби демократичните правителства по света. А стабилните й взаимоотношения с приятелски демократични държави като Израел, Индия и Сърбия се игнорираха за по-голямо удобство.

Какви трябва да бъдат целите на САЩ в ангажимента им с Русия?

Ако Америка направи нов опит да постигне безусловна глобална хегемония, Русия ще остане пречка по пътя й, независимо от всичко — освен ако, разбира се, не претърпи съкрушително военно поражение или не фалира.

Както показва крахът на Съветския съюз, който е резултат от неразрешими вътрешни проблеми, подобен резултат не може да бъде напълно отхвърлен, но просто е безразсъдно той да се превърне в практическа цел на американската външна политика. Това не само е извън възможностите на Съединените щати, но може да повлече след себе си гражданска война в страна с хиляди единици ядрени оръжия.

Нещо повече, натискът, който подобна политика ще упражни върху Русия, вероятно ще предизвика бурна реакция от страна на Москва.

Руската военна доктрина позволява използването на ядрено оръжие първа, ако е заложено оцеляването на държавата и нейните въоръжени сили. Ако избухне конфликт в Балтия или Източна Украйна, всяка мащабна намеса на силите на НАТО ще изисква потискане на руските системи за командване и противовъздушна отбрана около Москва и Санкт Петербург.

Можете лесно да си представите резултата.

Дори да не се стигне до такъв катастрофален сценарий, ако конфронтацията ескалира, може с увереност да се очакват от Русия същите действия, които вече предизвикват безпокойство за САЩ — включително намеса в американската политика, кибератаки, подкрепа за анти -Американски бунтовнически движения по света и хибридни военни операции срещу цели в Украйна и балтийските държави — и всичко това в още по-значителни мащаби.

Международният натиск върху руското правителство заради аферата Навални изглежда само засили решимостта на Путин.

Руският външен министър Сергей Лавров предупреди, че ако се стигне до това, Русия ще бъде готова да прекъсне връзките с Европейския съюз. Неговият заместник Сергей Рябков заяви, че за да се предотврати «агресивна намеса във вътрешните работи», Русия трябва да провежда политика на ограничаване на САЩ, включително военно ограничаване.

Това са най-суровите изявления, направени от представители на Кремъл след разпадането на Съветския съюз.

В отношенията с такива противници като Русия, страхът от ядрена война не трябва да има парализиращ ефект и да възпрепятства реализирането на основните национални интереси. Въпреки това, за да се премахне напълно заплахата от ядрена война, е необходимо да се направи широка крачка встрани от общоприетата гледна точка. Сега все повече и повече американски чиновници, членове на Конгреса и коментатори възприемат всеки подход, който не предполага пълна изолация на Русия, равнозначна на умиротворяването на агресор.

Предивикателствата, произливащи от възраждащата се Русия, не бива твърде излишно да бъдат драматизирани или намалявани. Както болшинството предизвикателства в историята, на тях трябва да се противостои с помощта на съчетание на сила и мотивиращи стимули.

Един стимул няма да е достатъчен, но силата и принудата без мотивация и диалог също едва ли ще сработят — те напълно могат да се превърнат в причина за края на историята, в край на човешката цивилизация.

Петя Паликрушева