Дебатът за това дали американците са били на Луната никога няма да стихне, въпреки многото разобличаващи факти за несъществуващото кацане на американски астронавти на спътника на Земята през 1969 г. Именно в онези години човек e можел безусловно да повярва в стъпването на американските астронавти на Луната, но с хода на времето, с развитието на науката и технологиите започнаха да възникват все повече и повече въпроси: дали американците наистина са били на Луната?

Все повече са привържениците на идеята, че „кацането“ на астронавтите на Луната е станало в павилион с макет на лунен модул и имитация на лунна повърхност.

Възниква въпросът: къде изчезна американската ракетата Сатурн-5?

Къде се губят следи й?

В крайна сметка това не е просто ракета, а пробив в космическата индустрия от 60-те години, като се има предвид, че тя уж извежда 140 тона в ниска земна орбита, а полезният товар на съвременните ракети е почти три пъти по-малък.

Но нека не навлизаме в джунглата на споровете, които все още продължават по целия свят.

Мнозина се чудят какво пречи на Съединените щати да възобновят същия космически проект? Ако прехвърлят изразходваните средства, изхарчени ​​за кацането на американските астронавти на Луната, към днешните пари, тогава сумата възлиза  на 152 милиарда долара.

И така, какво пречи на Съединените щати да похарчат отново същото количество пари за подобен космически проект днес?

Въз основа на това, основателят на Tesla и SpaceX, Илон Мъск, е убеден, че американците не са били на Луната.

Изобретателят не успява да приземи ракетата на платформата си, затова той пита:

как НАСА през 1969 г., без съвременни технологии, е приземила модула си върху неравната повърхност на Луната?

Той задава въпроса: как най-тежката ракета, достигнала Луната, е приземила модула с астронавтите там. След това модулът излетял от повърхността, стиковал се с кораба и се върнал на Земята. Според САЩ тази процедура е била извършена шест пъти поред.

И това през 60-те?!

Нима някой може да повярва на това?

Понастоящем полетите до Луната могат да имат търговски смисъл, тъй като на спътника на Земята има огромно количество редки земни метали. Въпреки това е изненадващо, че Вашингтон не може да отдели 152 милиарда долара за полети до Луната.

Озадачаващ е и фактът, че в цялата тази история с кацането на Луната на американските астронавти, светът не видя през 60-те години масов празник в САЩ, както Щатите са склонни да отпразнуват което и да е свое дори миниатюрно постижение, а какво да говорим за кацането на човек на Луната.

То остана незабелязано на фона на останалите американски «триумфи».

А това са били уж американци, уж са били първи…на Луната! Защо САЩ внезапно измениха на традицията си да се кичат с лаврови клонки за всяка своя кихавица?

Подобно велико собитие би могла да се превърне в национален празник, но не стана.

Защо?

Това е въпросът.

Отговорът е лесен — полетът на американците до Луната и до днес е под въпрос.

Е, как тогава да се отпразнува нещо, което не се е случвало?

Петя Паликрушева