Американските идеолози продължават да ревизират статус-кво в света на фона на спада на демокрацията и упадъка на Pax America, предлагайки създаването на своеобразен аморфен „концерт“ на избрани световни държави. Да се ударят ООН и другите международни организации! Всички трябва да бъдат поставени в  «групата от силните» начело на Америка! Американски «Демократичен централизъм» в действие!

Без преходи в авариен режим

Всички алтернативи на глобалния концерт имат смъртоносни недостатъци. Докато ООН остава важен глобален форум, нейният опит е доказателство за ограничения капацитет на тази международна организация. Разделенията, генерирани от ветото, често правят Съвета за сигурност безпомощен. Неговите постоянни членове представляват света от 1945 г., а не света днес.

Увеличаването на числения състав на Съвета за сигурност на ООН вероятно би могло да доведе до адаптирането му към новото разпределение на властта в света, но също така би направило тази организация още по-тромава и по-малко ефективна от сегашната. ООН трябва да продължи да изпълнява многото си полезни функции, включително предоставянето на хуманитарна помощ и поддържането на мира, но не може и няма да осигури глобална стабилност през двадесет и първи век.

Днес вече не е реалистично да се стремим към глобализацията на западния световен ред и появата на свят, в който има предимно демократични държави, ангажирани да подкрепят либералната международна система, основана на закона. Времето на еднополярността отмина и в ретроспекция е ясно, че всички приказки за „края на историята“ бяха просто нахалство, а по същество — изтънчени глупости.

Понастоящем политическата съгласуваност на Запада по никакъв начин не може да се приема за даденост. Дори ако западните демокрации възвърнат ангажимента си към републиканските идеали и помежду си, те просто няма да имат достатъчно материални ресурси и политически средства, за да направят либералния международен ред планетарен.

Американско-китайското съжителство — по същество Г-2, при което Вашингтон и Пекин ще работят заедно, за да поддържат взаимно приемлив международен ред — също е погрешна алтернатива. Дори тези двама равностойни конкуренти да намерят начин да отслабят нарастващото взаимно съперничество, голяма част от света ще остане извън полезрението им. Освен това едва ли е възможно да се разчита с увереност на глобалната стабилност, основана на сътрудничеството между Вашингтон и Пекин.

Но да се предостави на Китай и Русия пълна свобода на действие в околните региони означава насърчаване на експанзионистични тенденции и или намаляване на независимостта на съседните държави, или съгласие за тяхното политическо отстъпление, което ще доведе до още по-голямо разпространение на оръжията и регионалните конфликти.

Всъщност истинската цел на мисленето за това как да се въведе ред на планетата през 21 век е просто да се избегне световен ред, който е по-склонен към принуда, конкуренция и икономически раздори.

Що се отнася до подобряване на съществуващата международна архитектура, глобалният концерт може да спечели не поради своето съвършенство, а по-скоро по подразбиране: той просто е най-обещаващата алтернатива. Всички останали варианти са неефективни, неработещи или непостижими.

Ако ръководещата група велики държави не успее да материализира политиката си, пред нас ще има бунтарски свят, който никой няма да може да контролира.

Някои може да се съмняват във включването на Русия в концерта, чийто БВП дори не влиза в първите десет в света и изостава от Бразилия и Канада. Но Русия е основна ядрена сила и нейната тежест на световната сцена далеч надхвърля икономическия й потенциал. Отношенията на Русия с Китай, нейните съседи от ЕС и Съединените щати ще окажат голямо влияние върху геополитиката на 21 век. Москва също започна да възстановява влиянието си в Близкия изток и Африка. Кремъл заслужава място на концертната маса.

Глобалният концерт всъщност би довел до създаването на сфери на влияние на великите държави.

В края на краищата, Концертът на Европа наистина предостави на членовете си droit de regard — право на наблюдение — в регионите, в които те се фокусират основно. Концертът на 21-ви век обаче няма да насърчава или санкционира формирането на сфери на влияние.

Глобалният концерт предлага най-добрия и най-реалистичен начин за подобряване на координацията между великите държави, поддържане на международната стабилност и насърчаване на ред, основан на съществуващи номи.

Съединените щати и техните демократични партньори имат всички основания да се стремят да подновят западната солидарност.

Но те трябва да спрат да се преструват, че глобалният триумф на реда, който те поддържат след Втората световна война, е на път да бъде постигнат.

Те също трябва трезво да осъзнаят факта, че отказването от тяхното ръководство вероятно ще доведе до завръщането на глобалната система, помрачена от хаос и неограничена конкуренция.

Глобалният концерт представлява прагматичен посредник между идеалистичните, но нереалистични надежди и опасните алтернативи.

Петя Паликрушева